Труд

"Гласувано: Скача и възрастта за пенсия", обявява "Труд". Възрастта за пенсия се увеличава от 1 януари 2012 г. с 4 месеца. Тя ще продължи да расте с по 4 месеца в началото на всяка следваща година, докато стигне 65 г. за мъжете и 63 г. за жените. Това приеха на второ четене депутатите от ГЕРБ въпреки синдикалните закани за протест, критиките от опозицията и предупреждението за вето от президента. От Нова година ще се увеличи и пенсионната възраст за работещите труд първа и втора категория. Стажът за полицаите и военните ще се повиши от 25 на 27 години.

 

"Има 3 сценария за парите от ЕС", обяснява в интервю за "Труд" Томислав Дончев, министър по управление на парите от ЕС. В момента се разглеждат три варианта как да се управляват средствата. Първият предполага тотално централизирана система с един управляващ орган и пет програми - "Инфраструктура", "Развитие на човешките ресурси", "Иновации и конкурентоспособност", "Регионално развитие", "Административен капацитет и техническа помощ". Вторият вариант отново е с пет оперативни програми. Те обаче се управляват от акредитиращ, сертифициращ и одитен орган. Като трета възможност се разглежда тотално децентрализиран модел. Тук програмите са седем, както сега. Според Дончев финалният вариант ще е или тотална, или частична централизация.


Сега

Когато ГЕРБ си науми нещо, дебатите стават излишни, коментира "Сега" във връзка с приетите вчера от парламента изменения в пенсионната система. Два дни управляващите геройски мълчаха, докато опозицията горещо ги убеждаваше да не повтарят нейните грешки при пенсионните промени и да не сриват осигурителната система. Въпреки че пренията на депутатите продължиха часове, управляващото мнозинство не положи никакви усилия нито да обясни, нито да защити идеите си. Остави опозицията да се вихри, след което единно гласува онова, което си е наумило.

 

24 часа

"Стоиш на брега и гледаш как нещо тече", е анализът в "24 часа" на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Повод е оттеглянето на България от проекта за нефтопровода "Бургас-Александруполис". Поставя се въпросът защо страната ни да участва в стратегически проект, ако ползата ни е малка, а има и рискове. Като имаме предвид цената на българското участие в нефтопровода, транзитната такса изглежда неразбираемо малка. Заетост, отваряне на работни места за българи - и това е доста спорно, защото тръби, пристанищно оборудване са неща, които са технологично твърде сложни за българските подизпълнители. Така че проектът се превръща в канал, по който тече нещо черно, а ти седиш на брега и гледаш с мотиката. Проблемът е, че дори един кораб да се изсипе, това означава една година загубен туризъм - каквито и сметки да правиш, става дума за няколко стотин милиона.

Новинар

България загуби шанса да се възползва от петролопровода, казва в интервю за "Новинар" ядреният експерт Йордан Костадинов. Според него това е проект, който, ако не се случи в България, ще се случи някъде другаде. Преди две-три години руснаците веднага след като ние казахме, че имаме съмнения и вероятно няма да се състои проектът, отидоха на преговори и договориха топлопровод, който да минава от Констанца до Триест, с четири пъти по-голям капацитет. На практика те се опитват да намалят влиянието на Турция върху основните енергийни ресурси, които минават през нея или покрай нея. Търсеше се път този петрол, който главно отива към Европа, да има и друга алтернатива. Един от тези алтернативни пътища беше "Бургас-Александруполис". Това е чисто политически проект. Въпросът е доколко ние искахме и можехме да се възползваме от тази геополитическа игра на големите. И както винаги не успяваме.

 

Класа


Само добрата воля на кредиторите засега предпазва БДЖ от обявяване на фалит, посочва в интервю за "Класа" Иван Вълков, председател на парламентарната комисия по транспорт. В момента БДЖ е в технически фалит. Голяма част от кредиторите обаче все още не са поискали по съдебен ред изплащане на заемите. Обявяването на фалит и за тях не е изгодно, защото може да не успеят да си вземат отпуснатите пари. Според Вълков в краткосрочен план трябва да се прекрати стачката, защото тя засяга финансово холдинга, отразява се и на престижа на железницата. Ако продължават тези дейности, холдингът ще фалира, което ще намали и пазарната му цена. Спирането на влаковете не е самоцелно, графикът трябва да бъде разреден, за да се намалят загубите. БДЖ вече е натрупала 800 млн. лева дългове и няма смисъл да се влагат средства, а тя да продължава да трупа дългове само защото се твърди, че трябва да съществува. Без реформа пари не трябва да се дават.

24 часа

 

"Еврото няма да си отиде", заявява в интервю за "24 часа" Ивайло Калфин, евродепутат от БСП. Той посочва, че в Европа кризите в момента са две. Едната е кризата в страните с бюджетни проблеми - прекалено големите дългове. Втората е рецесията в ЕС. Ние като че ли сме приели позицията на любопитен зрител и гледаме как големите и богатите имат трудности. Според Калфин при срив в европейската икономика, това в България ще се усети страшно. "Ясно е, че в еврозоната и ЕС като цяло ще има промени. Не може да казваме "не" на всичко - на общата данъчна основа, на приходите от ДДС, на собствените ресурси. Това, на което наистина трябва да кажем "не", са идеите за съюзи в съюза - около еврозоната или в още по-тесен кръг, защото тогава ние просто ще изпаднем. Вместо да закриваме еврото, трябва да мислим заедно с всички останали кое би било най-доброто за ЕС и да предлагаме свои решения", е позицията на Калфин. / БТА