„Капитал”
"Световните финансови пазари се сгромолясаха, но това може да не е дъното."
Изданието е разработило кризата на фондовите пазари на 6 страници, ето част от една от тях озаглавена
„Една луда, луда седмица”
Черен понеделник, рецесия, пазарен срив... Тези са сред търсените думи в Google през последната седмица. Апокалиптичните фрази си имат своето обяснение. Понеделник, 21 януари, се превърна в наистина черен ден за борсовите играчи. За няколко часа световните индекси полудяха: хонконгският Hang Seng се срина с 8.6%, японският Nikkei - с 5.7%, а индийският Sensex - с 12.9%. Часове по-късно заразата се пренесе в Европа: германският индекс DAX се обезцени със 7.2%, лондонският FTSE - с 5.5%, а френският Cac-40 загуби 6.8%. Понеделникът беше най-лошият ден на световните фондови борси от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Единствено американските индекси останаха извън полезрението, тъй като първият ден от седмицата беше неработен за пазарите в САЩ. Но предишния петък Dow Jones Industrial Average затвори с 15% по-ниско от рекордните си нива от миналия октомври и е близо до тъй наречения мечи пазар (bear market - термин използван, когато котировките паднат повече от 20% под текущия тренд).
Спадът на световните борси продължи и във вторник. На всички вече беше ясно, че са нужни спешни мерки. И точно това направи Федералният резерв. Още преди американските борси да отворят във вторник, председателят на Федералния резерв Бен Бърнанке, който досега не се е проявявал с драматични реакции, намали основната лихва с 0.75 процентни пункта. Изненадващата намеса дойде само седмица преди заседанието на Федералния резерв, когато се очакваше същото това понижение.
Междувременно Конгресът готви спешен пакет от мерки за стимулиране на американската икономика, чрез който да бъде избегната рецесия. Стойността му е около 150 млрд. долара и ще включва данъчни и инвестиционни облекчения за гражданите и бизнеса. Демократите и републиканците в Конгреса се надяват, че спешните мерки, комбинирани с намаляването на лихвите, ще успокоят пазарите и ще стимулират растежа. Но някои експерти се опасяват, че планът може само да навреди на федералните финанси и да удвои бюджетния дефицит, който през миналата година достигна 163 млрд. долара. Въпреки тези притеснения новината за икономическия план раздвижи борсите. След намаляването на лихвите пазарите останаха нестабилни, но в сряда американските индекси отбелязаха повишение, като Dow Jones Industrial Average скочи с 2.5%. В четвъртък тази тенденция продължи и в Европа, където основните индекси скочиха с няколко процента и дори новината за огромни загуби на френската банка Societe Generale не успя да спре повишението.
Ами сега?
Кошмарното начало на седмицата задраска милиарди долари от пазарната капитализация на компаниите. Целият свят следеше със затаен дъх докъде ще стигне сривът. Инвеститорите вече открито говорят за "неизбежната истина": след ипотечната криза в САЩ американската икономика, най-големият експортен пазар в света, изпитва сериозни икономически трудности. Американските потребители, които увеличаваха разходите си, без да спират от 1991 г. досега, са достигнали предела на възможностите си. Продажбите на дребно около коледните празници бяха най-ниските от пет години насам. Работодателите, разбира се, започнаха да стават нервни. Според повечето икономисти рецесията е неизбежна. Професорът Нуриел Рубини от Нюйоркския университет очаква едногодишна сериозна криза в САЩ, която ще предизвика глобално забавяне, въпреки силния икономически растеж в Азия.
„Класа”
„Външният ни дълг нарасна с 30% за година. В края на ноември 2007 г. българските заеми към чужбина възлизат на ?26 млрд.”
Брутният външен дълг на България в края на ноември 2007 г. надмина 26млрд. евро, което се равнява на 91.8% от брутния ни вътрешен продукт (БВП). Това сочи информация, публикувана от Българска народна банка (БНБ). Увеличението в заемите на страната ни от чужбина е с 6.1 млрд евро, в сравнение с края на 2006 г. Тогава стойността им е била 20.1 млрд евро или 80,1% от БВП. Ръстът на дълга на годишна база възлиза на 30.5%. Дългосрочните задължения в структурата на заемите са в размер на 17.7 млрд. евро и представляват 67.3% от тях. Краткосрочните задължения пък са за 8.6 млрд. евро или 32.7% от всички заеми. Брутният външен дълг на държавния сектор в края на ноември 2007г. е в размер на 3 млрд. евро или 10.7% от БВП, като намалява спрямо края на 2006г. с 0.6 млрд. евро или с 16.2%. Спадът се дължи основно на погасяването на глобални облигации и на предсрочното погасяване на целия дълг към МВФ, обясняват от БНБ. Външните заеми на търговските банки възлизат на 5 млрд. евро или 17.8% от БВП. Те нарастват с 1.7 млрд. евро спрямо края на 2006г. Дългът на останалите сектори към чужбина е за 9.1 млрд. евро, като увеличението в сравнение с края на 2006г. е с 1.9 млрд. евро.
„Монитор”
„С 41% за година скочиха жилищата на запад от центъра на София”
С над 41 на сто са се увеличили от януари миналата година досега средните офертни цени на жилищата в столичните квартали, намиращи се на запад от широкия център, сочи статистиката на сайта за недвижими имоти www.imot.bg. Според брокери една от основните причини е големият интерес на купувачите към зоната по протежение на метрото. Най-голямо поскъпване, от 679 на 1037 евро за квадрат, има при двустайните в кв. "Гевгелийски". Сега най-евтиното жилище от сегмента там се продава за 49 900 евро. Апартаментът е тухлен и е строен преди повече от 50 години. За най-скъпото се искат 70 000 евро, 1166 евро/кв. м. Офертните цени за тристайните в квартала в момента са от 779 до 1104 евро за единица площ. За най-евтиното жилище се искат 32 500 евро. Според обявата жилището е непреходна панелка. Най-високата оферта е за тухлен апартамент близо до метрото с площ от 67 квадрата, за който се искат 74 000 евро. Жилището е двустаен, преустроен в тристаен.
За времето от миналия януари до сега средните цени на тристайните в кв. "Света троица" са нараснали от 709 евро на 1021 евро за квадрат, което е повишението 44 на сто. Сега най-евтиното жилище от този тип се продава за 71 900 евро, 817 евро/кв. м. Най-скъпият апартамент от сегмента се предлага за 101 200 евро, 1112 евро/кв. м. Цените на двустайните се движат от 914 до 1191 евро за единица площ. Най-ниската оферта е за имот от 51 квадрата, за който се искат 46 600 евро. Най-високата обявена цена от 95 250 евро е също за недовършен апартамент от 80 кв. м, който ще има и гараж. За последната година средните офертни цени за сегмента в квартала са скочили с 42 процента, сочи статистиката. 
„Сега”
„Срутват кино "Сердика" през февруари”
Инвестиционният фонд "Equest Balkan Properties" е избрал фирмата "Gardner & Theobald" за мениджър на строежа на бизнес център на мястото на бившето кино "Сердика" в София. Това става ясно от съобщение, публикувано на сайта на Лондонската фондова борса. Събарянето на сградата на кино "Сердика" е предвидено за февруари. Строежът на новия бизнес център "Serdika Forum" ще почне в средата на годината. "Еquest", който притежава и концесионерите на чистотата в столицата, купи сградата на кино и хотел "Сердика" през 2006 г. за 10 млн. евро с обещанието да ги реновира и запази.
„Стандарт”
„Китайци строят пътища у нас”
Наследници на строителите на Великата китайска стена ще участват в изграждането на големи инфраструктурни обекти у нас. Това стана ясно след вчерашната среща на социалния министър Емилия Масларова с нейния китайски колега Тиан Ченпин, който е на посещение у нас. Работниците от Китай може да са 10% от работната ръка на фирмите, ако за тези места няма кандидати от България или ЕС, обясни министър Масларова. Официалната безработица в Китай е 4%, близо 9 млн. китайци са регистрирани в бюрата по труда. У нас засега работят около 3000 китайци.
„Труд”
„Чужди фирми питат за шефа на статистиката”
Чужди фирми са питали притеснено във финансовото министерство защо е бил сменен шефът на Националния статистически институт Стоян Цветков. Той бе уволнен от правителството в четвъртък с мотива, че не подавал актуална информация. Данните от статистиката са залегнали в инвестиционните проекти на компаниите за България. С тях те убеждават акционерите си, че си заслужава да вкарат пари тук. Те обаче са притеснени дали информацията, която са получили, е вярна, обясниха експерти по чуждите инвестиции. Освен тях интерес проявявали и някои международни финансови институции. По принцип те не ползват информацията от статистиката, а разчитат на собствени данни. Една от препоръките на МВФ към страната обаче беше да въведе повече прозрачност в статистическите данни.