През последните седмици в DarikFinance.bg ви предложихме поглед върху историята и същността на инициативите срещу глобалното затопляне. Озаглавихме поредицата от статии "Икономика на климатичните промени", защото тази нова вълна на политическо - икономически реформи в се превръща във важен фактор при всяка една стопанска дейност, а от там ефектът се пренася върху всички потребители. 

След като проследихме причините, довели до подемането на световна борба с промените в климата, изброихме международните споразумения, обвързали с конкретни ангажименти голяма част от страните по света, проверихме каква е готовността на България да изпълни своя дял от климатичната сделка и разгледахме в най-общ план какво представляват въглеродните борси и продукти, ще се опитаме да ви покажем как въвеждането на цена за емисиите въглероден диоксид би могла да се отрази върху дейността на стопанските субекти, а от там и на икономиката като цяло.

Сред големите емитенти на парникови газове са електрическите централи, особено тези, които работят на въглища. Техният дял в електропроизводството у нас е голям - 47.73% или 18.92 TWh от общо произведена 39.64 TWh електроенергия по данни за 2008 година. Съществено е и теглото, което себестойността на произвеждания от тях ток има в енергийния микс на обществения доставчик на електроенергия у нас. 

В България работят 5 ТЕЦ, които участват в търговската схема и получават квоти на допустимите емисии. Ако тези централи надвишат определените им лимити, те ще трябва да купят въглеродни сертификати от свободния пазар, като освен това заплатят и глоба за това, че са извършили замърсяване над допустимото. 

В настоящото изследване ще се опитаме да илюстрираме как би се изменила себестойността на произвежданата от тях електроенергия заради въвеждането на квотния принцип при емисиите.  

Петте топлоелектрически централи, които участват в Националния план за разпределение на квоти, са ТЕЦ Марица - Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Варна ЕАД, ТЕЦ Енел Марица Изток 3, ТЕЦ Бобов дол ЕАД и ТЕЦ Марица 3. 

За да пресметнем емисиите им и да преценим дали дадената квота е достатъчна или има опасност да бъде надхвърлена, е нужно първо да знаем вида на използваното от централите гориво, в случая въглища с конкретен емисионен фактор, а също и коефициентът на полезна дейност /КПД/ на централата. Необходима е също и информация и за годишното електропроизводство. 

Ето как биха могли да изглеждат пресмятанията при един от ТЕЦ-овете, на база на публичната информация от годишните финансови отчети за 2008 година, публикувани в Търговски регистър. 

 

Моделирано по този начин, излиза, че при нормален процес на работа този ТЕЦ ще изпитва годишен недостиг от около 1 млн. квоти. При цена от приблизително € 13 на сертификат на борсата Bluenext, това прави годишен разход от над € 16 млн. , които нормално биха се пренесли върху продажната цена на произвежданата от него електроенергия.

Ако извършим аналогични сметки и за останалите 4 ТЕЦ и сумираме резултатите, ще получим общият недостиг или излишък от квоти и така бихме могли да пресметнем новата себестойност на добивания ток.

Така според изчисленията, при запазване на сегашните цени на въглеродните кредити, търгувани на свободен пазар, а именно € 13 на тон CO2, среднопретеглената цена на електроенергията от ТЕЦ у нас ще поскъпне до 57.66 лв. на MWh или с 3.85%, а цената на НЕК би следвало да се покачи с 3.01% до 73.18 лв./MWh.

В допълнение на това при въвеждане на санкциите, определени в Директива 2003/87/ЕО, а именно € 100 на тон CO2 над лимитираните в квотите за съответните инсталации, то изменението в себестойността на електроенергията, добита от въглищни ТЕЦ у нас е с  8.91% до 57.66 лв. на MWh., а цената на НЕК би следвало да се покачи с 26.23% до 89.68 лв./MWh.

Тъй като сегментът на ТЕЦ е базов в енергопроизводството на страната, може да се очаква, че делът им в енергийния микс на Националната електрическа компания ще се запази близък до сегашното му равнище. В тази смисъл всяка промяна, водеща до оскъпяване на продукцията на ТЕЦ заради необходимостта от доплащане на надвишените квоти, рефлектира върху цената на енергийния микс на НЕК в посока нагоре.
 
Тази нова, по-висока цена на електроенергията, би следвало да се отрази в тарифите, по които крайните снабдители и електроразпределителните дружества продават на клиентите си. В този смисъл освен върху икономическите агенти, ефектът ще се усети и от битовите потребители, които освен по-скъпа електроенергия, ще плащат и по-високи цени за произведените в страната стоки и услуги.

Разбира се, така изложената схема представя чисто механично моделиране и калкулиране на последствията от въвеждането на цена за емисиите CO2 и е просто опит да се прогнозира ефекта на това в един от най-чувствителните сектори, а именно електроенергетиката. Следва да се има предвид, че изходните данни може да не са съвсем точни, още повече, че някои от тах са предположени, тъй като не бяха открити в регистрите с обществено достъпна информация.

Наред с това съществуват различни възможности за прилагане на гъвкави политики при ценообразуването в този отрасъл, с оглед на това, последствията от евентуален недостиг на квоти, да не бъдат прекалено тежки. Така че полученият резултат не бива да се абсолютизира, а да се приеме като един от евентуалните сценарии в бъдеще.