Няколко години Илиян Василев е посланик на България в Москва. След като отново се връща в страната той става председател на одиторската и консултантска омпания "Делойт България". Илиян Василев е първият председател на Българския икономически форум, оглавявал е Агенцията за чужди инвестиции както и работодателската организация БИБА. С Илиян Василев разговаряме за кризата в САЩ, влиянието й у нас, както и за признаването на Косово.
Г-н Василев, в рецесия ли се намират САЩ?
Твърди се, че рецесията е започнала в края на миналата година. Продължителността й обикновено варира между 6 и 16 месеца, което предполага, че след лятото може да се очаква промяна. Трябва да отчитаме, че традиционната статистика не дава прецизна мярка на развитието и процесите в бъдеще. Съвременните капиталови и финансови пазари, особено виртуалните им сегменти, трудно се проследяват с класическия инструментариум на иконометриката и още по трудно се регулират. Особено с националните регулаторни механизми.
Но за нас най-важното е какво става или ще става в България.
Ще стане ли доларът резервна валута?
Замяната на паунда с долара отне няколко десетилетия. Еврото е твърде млада валута, за да внушава устойчив респект, поне докато не премине успешно изпитанието на няколко кризи. Отстъплението на долара спрямо повечето основни валути е естествено на фона на разширяващия се спред между дълга, деноминиран в долари и други валути, както и по-ниските равнища на доходност в САЩ. Въпросът е доколко глобалните пазари могат да се задоволят с доминантата на една единствена валута при равнищата и характера на риск.
До каква степен влиянието на кризата в САЩ ще се отрази на страната ни?
До степента, до която наблюдаваме, а не се подготвяме за събитията чрез проактивни действия – антикризисна терапия и компенсаторни мерки. Трябва да запазим хладнокръвие и проявим премерена балансираност в оценката на текущи събития и прогнозни проявления. И да не губим историческия контекст на текущата конюнктура – особено когато се забравя, че българската фондова борса в продължение на години растеше с изключително високи темпове и е логично да настъпят „дъждовни дни”. Възникващите пазари, в това число и България, и сега запазват своята конкурентноспособност при оценката на растежните перспективи след кризата.
По какъв начин тази глобална криза ще се отрази на инвестициите у нас?
От една страна негативно, защото ликвидната криза неизбежно ще ограничи входящите инвестиции, от друга позитивно, защото също толкова неизбежно ще се обърнем към несвършената работа, към вътрешните ресурси на растежа и особено към местния „стратегически инвеститор”.
Ще бъде ли засегнат и пазарът на недвижимите имоти, който през последните години е обект на интерес на много инвеститори?
Пазарът на недвижими имоти е твърде динамичен, но в него винаги има стабилни сегменти. Собствениците се менят, имотите – особено добрите - остават. Преценката зависи от инвестиционния хоризонт. Построените в началото на миналия век сгради в центъра са преживели много кризи, защото са замислени и построени със съзнанието за непреходността на историческата им стойност. За съжаление голяма част от това което се е построило през последните петнадесет години, е обречено за изчезне във времето, а заедно с него и стойността, заложена в него. Това е кръговратът на бедността.
Чуждите инвеститори изтеглиха парите си от БФБ-София. Кога да очакваме те да се върнат?
Когато се върнат местните инвеститори и входните равнища са достатъчно атрактивни. Това вече може и да е факт, но със сигурност ще знаем след време. Добре е компаниите да използуват този „тайм аут” за оптимизация на управление и организация, преглед на стратегии за развитие и пазарно позициониране. Да съпоставят европейския и собствения си мащаб и практики, да погледнат към глобалните възможности за финансиране на растежа си чрез пряко листване, облигации и друг вид дългово финансиране на глобалните платформи.
Изоставаме силно от средните показатели за ЦИЕ по мащаби на концентрация на местния капитал и сделките по сливания и придобивания. В изследване на топ 100 компаниите в Централна и Източна Европа, което бе консултирано от Делойт България, има само една компания, която при това е притежание на чуждестранен инвеститор. По този показател сме на последно място в „новата зона” на ЕС, при това със значително изоставане. От тук е слаба „националната верига на добавената стойност”, което предполага ниски равнища на доходи и ресурси за развитие. Част от бизнес лидерите ни предпочитат да се придържат към характерните за началото на прехода индивидуални действия пред консолидацията на интереси, ресурси и възможности. Примери изобилстват от банковата сфера, туризма, строителството и т.н. Нима сериозно някой у нас си мисли, че с десетките минитуроператорски фирми ще конкурираме няколкото големи международни играчи на туристическия пазар и ще предпоставим по- високо категориен бизнес? Или строителните ни компании ще могат да бъдат главни изпълнители в крупните инфраструктурни проекти?!
Заради започналата финансова криза ФЕД и ЕЦБ вземат мерки за намаляване на лихвите и за омекотяване на кризата. Родните банки започнаха да увеличават лихвите по кредитите. Налага ли се Българската народна банка да вземе мерки?
Много неща се случват за пръв път – примерно Федералният резерв да подкрепи инвестиционна банка докато стане възможно придобиването и от друга частна банка. Или МВФ да призове правителствата да използват публичните финанси за антикризисно реагиране. Поемат се определени краткосрочни рискове, за да се укрепи финансовата система. Времето изисква нетрадиционни решения и проактивни подходи.
Трябва да бъдем внимателни към „лесните аналогии” между кризата в САЩ и у нас.
Заедно правителство и БНБ имат значителни възможности, особено ако използват потенциала на членството ни в ЕС и предстоящото в ЕВС.
Опасно е съчетанието между високи лихви и висока инфлация, които заедно могат да компрометират растежа и доходите. Не е трудно да се прогнозира, че растежът на БВП в края на годината ще бъде под очаквания.
Две рейтингови агенции намалиха оценката си за България, а в същото време се вдига рейтингът на отделни финансови институции. Как ще се отрази това на инвестициите у нас?
Положително на качествените инвеститори. При нас в Делойт се наблюдава тенденция на нарастване броя на клиентите, които търсят съдействие за изработване и реализация на стратегия за развитие при кризисен фон. В трудни времена винаги се открояват добрите мениджърски практики при управлението на кризи, на независимата професионалната оценка и експертиза, качествения одит, на корпоративните системи за вътрешен контрол и управление на риска, на възможностите за финансиране на растежа при труден пазар и т.н. Независимо дали става дума за корпоративно или публично управление.
Логично е добрите управленци да намерят признание на добродетелите си чрез по-висок рейтинг от този на заобикалящата ги среда.
Да не забравяме, че оценката за България отразява експертно и независимо мнение за публичното управление и капацитета на различните власти да се справят ефективно с текущите и системни проблеми. В този смисъл рейтинговите агенции преценяват, че фирми се управляват по-добре от публични институции.
В икономически аспект добре ли е за страната ни признаването на Косово?
Ако продължаваме да си задаваме екзистенциални въпроси и реагираме в черно-белия диапазон, ще пропуснем възможността да реализираме интересите си чрез проактивна политика в Сърбия, Косово, Македония, Албания и изобщо в целия регион. Признанието на Косово е нищожна част от решението на по-големия проблем.
Доколко е важно да има икономическо представителство в Косово, което да е в помощ на бизнеса?
Ние не съумяваме да извлечем „добавена стойност” от външнополитическите си позиции – подкрепихме коалицията на желаещите в Ирак без да получим насрещни икономически ползи. Съгласихме се да участвуваме в транзитни енергийни проекти без прецизен икономически разчет за потенциални ползи и рискове. Не съм сигурен дали имаме стратегия и волята да координираме действия и интереси между държава и бизнес в Западните Балкани. Не зная дали икономическото министерство планира да има представителство в Косово, но сме готови да помогнем. Делойт има свое присъствие от години в Косово, Сърбия и всички ключови държави в региона. Заинтересовани сме от успеха на клиентите си, защото това ни дава възможност заедно да растем и да се развиваме.
