Темпото, с което глобализацията продължава да се развива е зашеметяващо, имайки предвид потоците на хора, стоки и услуги, които циркулират около земното кълбо. През последните години равнището на задграничните инвестиции нарасна значително, благодарение и на бързо развиващите се технологии и корпоративният принцип на работа на компаниите. Националните икономики се превърнаха в по-независими, а развиващите се икономики като Китай и Индия започнаха да се състезават на глобалния пазар по начин, който никой преди 20 години не си бе и помислял, че може да се случи.

Великобритания дълги години бе един от най-разпалените адвокати на свободната търговия, макар че в последно време именно на острова се появи и процъфтя движението на "икономическите патриоти", които са "За" налагането на граници на свободната търговия и по-голям контрол над правата на чужденци да притежават производствени активи в страната.
Всъщност на континентална Европа стремежите към протекционизъм са много по-явни. Във Франция например показателно бе сливането между Suez и Gaz de France преди няколко години, което бе извършено с ясната цел, да не се позволи на чуждестранния гигант Enel да се наложи над френския пазар. Испания и Полша също правиха множество опити да осуетят чужди навлизания на своите пазари чрез сделки за сливания и придобивания. Но каквото и да прави Европа, САЩ е истинският бастион на несвободната търговия. Америка е живият пример за това как държавата брани местната индустрия и дори селскостопанския сектор.

Макар да се счита, че симпатизантите на икономическия национализъм са малцинства, това течение се е превърнало в постоянно и особено популярно напоследък и го има във всички страни по света. В САЩ привържениците на протекционизма искат страната им да се самоизолира икономически от останалия свят. В Европа пък се чуват искания за ренационализация на финансовите пазари, тъй като заради интернационализацията им се губи идентичността на страните.

Като цяло обаче протекционизмът се простира върху три основни линии: движението на стоки и услуги, противопоставяне на опитите за навлизане на чуждестранни участници в местната икономика и защита на работните места в полза на местните жители.

Доказателството, че отвореният пазар е по-добрата алтернатива на икономическия национализъм са капиталовите пазари. Ако погледнем какво се случва в Лондонското сити, ще видим, че това е една от най-успешните сфери на икономиката във Великобритания, която преуспява именно заради свободния пазар. За бюджета на Великобритания приносът на ситито е по 20 млрд. лири годишно приход от финансови услуги. Отделно в Лондонското сити са разкрити стотици хиляди работни места.

Идеята за свободния пазар е крайъгълният камък, върху който бе построена и цялата идея за Европейския съюз. Премахвайки бариерите за движение на хора, стоки и услуги се очакваше, че ще бъде стимулиран растежа, че ще създадат повече работни места и че всеки гражданин на Европа ще получи по-голяма добавена стойност от своя труд. С нарастване на конкуренцията между компаниите цените на продуктите и услугите трябваше да спаднат, продуктивността трябваше да се увеличи, ресурсите трябваше да се разпределят по-ефективно.

Опитът да се създаде общ пазар обаче не започна с формирането на Европейския съюз и явно ще продължи още години напред във времето. Според Европейската комисия близо 90% от законодателната работа по структурирането на свободен европейски пазар е вече свършена. Причината, поради която все още сглобената машина отказва да заработи, се крие в странното поведение на държавите, които сякаш чакат Брюксел да вдигне диригентската си палка. Само когато държавите осъзнаят, че този европейски пазар им е необходим и тръгнат към него сами, без да им е дадена команда "отгоре", само тогава този общ пазар ще заработи и ще е ефективен.

Но свободния пазар в Европа е само едната страна на монетата. Другата е отварянето и към чуждестранните пазари.

В опита си да разберем какво подклажда антиглобализма, следва да разграничим индивидуалните прокламатори на тази идея, страховете по отношение на корпоративната собственост и дебата около така наречените държави-шампиони. Започвайки с инидвидуализма, следва да отбележим, че глобализацията преди всичко е промяна, а промяната винаги води до победители победени. Нормално е победените да надигнат високо глас "Против". Второто звено по веригата е обладано от дискомфорт по отношение на чуждите инвеститори. Местните "патриоти" се чувстват заплашени, когато трансатлантически инвеститор погледне към традиционна за дадената държава индустрия и се чувстват длъжни да я "защитят".

Що касае вечното сравняване с държавите-шампионки, трябва да сме наясно, че в глобализирания свят каква политика ще води конкретната държава е от решително значение. Когато данъците в държавата са атрактивни, регулаторната рамка за бизнеса е предвидима, а качеството на инфраструктурата е достатъчно добро, не би трябвало да има поводи за притеснение. Не на последно място всяка държава трябва да е уверена, че трудоспособното население е достатъчно квалифицирано, за да се състезава на глобалния пазар.

Статистиките илюстрират ползите, които светът е получил, благодарение на глобализацията в годините от 1980 до 2004 година. Най-отчетлива промяната се вижда в Азия, където експортът нараства три пъти, а леката промишленост се увеличава с 9% всяка година. През цитирания период повече от 500 млн. азиатци са били избавени от бедността, което е исторически прецедент.

В същото време Африка не успява да се включи в процесите на глобализацията и до ден -днешен 15-те държави на континента тънат в бедност, невъзможност да изградят необходимата им инфраструктура.

Проблемите, които протекционизма създава са много повече от проблемите, които идват в следствие на дефектите на глобализацията. Ако страните отново започнат да издигат бариери една спрямо друга, прогресът със сигурност ще спре. Само глобализацията и конкуренцията направи така, че растежът през последните години да е толкова бурен и да се появят редица иновации във всички икономически и социални сфери.

Погледнете телекомуникациите, където либерализацията бе прокарана. Да не би сега заради нея да има по-голяма безработица? По-високи цени? По-лоши услуги? По-малко иновации? Въпросите са риторични.

* По изследване на The Smith Institute