По-високата инфлация ще има неблагоприятно въздействие върху потреблението на домакинствата, прогнозират от Райфайзенбанк.

 

Днес банката публикува редовния си месечен икономически анализ на данните, налични към края на октомври.

 

Анализаторите отчитат нарастване на промишлената продукция с 2.7% на годишна база през август, както и средно 3% растеж в строителството за юли и август.

 

С основен принос за положителното развитие през последните два месеца бе преработващата промишленост. Продукцията в този подотрасъл започна да се свива на годишна база през ноември 2011 г., но динамиката в него отново премина на положителна територия през месец март на настоящата година.

 

През юли и август строителната продукция също отбеляза положителни темпове на растеж спрямо година по-рано – съответно с 3.9% и 2.0%. Но, макар и със сравнително слаби темпове, сградното строителство продължи да се свива

 

В търговията на едро е налице спад, а в търговията на дребно оборотът продължава да расте, което е индикация за продължаващо нарастване на потреблението през тези два месеца.

 

Текущата сметка през август е положителна (579.3 млн. евро), поради приходите от летния туризъм. За първите осем месеца на годината салдото също е положително – 227 млн. евро.

 

Същевременно, търговският баланс продължава да се влошава, в резултат на по-бързия растеж на вноса в сравнение с износа, което също е в подкрепа на очакванията за растеж на вътрешното търсене.

 

От друга страна обаче е налице висока инфлация, реализирана през септември: 1.1% спрямо предходния месец, основно поради поскъпването на храните.

 

Прогнозата на Райфайзенбанк е за инфлацията да достигне 4.4% в края на годината, като според анализаторите на банката е възможно тази стойност дори да бъде надхвърлена, ако неблагоприятната тенденция при храните се задълбочи.

 

На пазара на труда е отчетено минимално намаление на безработицата до 11.6% през септември. Подобно развитие е типично за този месец на годината, през който продължава инерцията от влиянието на сезонната лятна заетост. Очаква се от октомври сезонните фактори да преустановят своето действие, вследствие на което безработицата да започне отново да нараства и да достигне 12.2% в края на годината.

 

Активите на валутния борд достигат 15.5 млрд. евро. Покритието на паричната база е 192.3%. През септември годишният темп на нарастване на паричното предлагане, измерено чрез агрегата М3, остана непроменен спрямо отчетения през август – 8.8%. Най-голямо значение за ръста имат депозитите.

 

След два поредни месеца на подобрение, през септември 2012 г. нетните чуждестранни активи на банките намаляха с 391.5 млн. лв. (17.5%). Влошаването на показателя обаче не се дължи на увеличение на външните задължения (пасивите нараснаха с едва 19.0 млн. лв. (0.2%), а на намаление при чуждестранните активи (предимно изтеглени депозити от чужбина) с 372.5 млн. лв. (3.8%).

 

Обемът на кредитите се увеличи спрямо август със 105.4 млн. лв. (0.3%). Докато при кредитите за нефинансовите предприятия бе регистриран растеж в размер на 132.4 млн. лв. (0.4%), то при кредитите за домакинствата и НТООД бе отчетено намаление от 27.0 млн. лв. (0.1%). Растежът на бизнес кредитите може да се обясни с продължаващото възстановяване на икономиката от кризата, докато спадът при домакинствата е преди всичко резултат от техния стремеж за намаляване на задълженията – процес, който се очаква да продължи и през следващите няколко тримесечия.

 

Развитията в икономиката през лятото съответстват на нашите очаквания за продължаващо бавно възстановяване”, коментира главният икономист на Райфайзенбанк Калоян Ганев. „С настъпването на есенно-зимния сезон обаче, предстои да видим влошаване на показателите на пазара на труда – спад на заетостта и нарастване на безработицата. Това по естествен път ще се отрази и върху лошите и преструктурираните кредити, при които благоприятната тенденция от лятото вече започна да се обръща. Инфлацията също е възможно да се превърне в по-сериозен проблем до началото на следващото лято, което ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата”.