Хвърлят се огромни пари за да живеем по-дълго, но никой не иска да плати и пукнат грош за да живеем по-добре, докато живеем по-дълго. Това са думи на Джоузеф Кулин, американски експерт по въпросите за застаряването. Той е основател на AgeLab /лаборатория на старостта/ в Масачузетския технологически институт и разработва различни устройства и технологии , пригодени за нуждите на възрастните хора.

Включително и специален костюм, който облечен от младежи възпроизвежда състоянието на старостта – с всичките болки и ограничения на загубилите гъвкавостта си стави. Костюмът може да се използва от компаниите, които разработват специален дизайн за своите продукти, предназначени за стари хора – например опаковки. Но този костюм има и социално – психологическа роля: той нагледно демонстрира как се чувства старецът и може да породи съчувствие и повече разбиране.

Но Кулин, вероятно най-известният в САЩ експерт по застаряването, е убеден, че само технологични джаджи не могат да решат проблемите на застаряващото население. Напротив, всяка икономическа и социална институция се нуждае от дълбока промяна: транспорт, жилища, образование, търговия – ако не искаме да натъпчем милиони хора в старчески домове, за да се отървем от тях.

Ще изпаднем в криза, ако използваме вчерашните социални и политически модели, за да се справим със застаряването, обяснява той. Думите му се потвърждават от статистиката: тази година настъпи периода, в който бейби – бумърите, генерацията на родените след Втората световна война, започват да излизат на пенсия. В следващите 19 години ежедневно ще се пенсионират 10 000 американци повече, отколкото досега. Във Великобритания към 2035 г. ще има седем пъти повече столетници, отколкото сега, а броят на хората над 85 години ще е 3.6 млн. души, или двойно повече, отколкото сега.

Нека направим справка за България. През 2035 г. най-многобройната възрастова категория ще се състои от хора между 55 и 60 години – 477 хиляди души. Точно толкова ще са всички български деца на възраст до 10 години. След 25 години в България хората на възраст над 80 години ще са 600 хиляди души – над два пъти повече, отколкото сега /295 хиляди/.

Това истинско „сребърно цунами“ се дължи на големия напредък в медицинските технологии. Американският демограф Джеймс Вупел е изчислил, че в развитите страни жизнените очаквания /средната възраст, която може да очаква да доживее човек/ се повишават с линейна прогресия за последните 170 години, като на всяка година увеличението е с три месеца. Според някои, тази тенденция ще се забави – но засега такива признаци няма. През 2010 г. медицинското списание Lancet публикува, че половината от бебетата, родени през 2000 г., ще доживеят 100-ния си рожден ден.

В резултат на това пенсионните системи, предвидени за средно 15 години живот след пенсиониране, се разтягат до 30 години. Социалните грижи също са изпаднали в криза. Тъй като търсенето нараства, растат и цените – все по-скъпи са частните домове за грижи за стари хора и само част от семействата могат да поемат подобни разходи. Но проблемът ще се задълбочава.

Кулин обобщава: моделът на пенсионера, който си почива на някой плаж или голф игрище, ще стане невъзможен. Той не е желателен дори и за хората, които могат да си го позволят: бъдещото застаряване трябва да се осъществи в среда, пълна с интензивни занимания, която ще поддържа стария човек здрав и социално ангажиран.

Но това изисква големи промени за обществото. Да вземем например транспорта: могат да се сложат в колите на старите хора всякакви сензори, датчици и табла, но проблемът с шофирането остава. Старецът, който няма да даде без бой ключа от колата си, е известен персонаж. Но в случая със САЩ, публичният транспорт не е опция за 70% от населението, което живее в предградия и селски райони. След като един симпатичен дядо е минал с колата си през майка и дете /за щастие те са се възстановили с времето/, мислейки, че блъска куче, разтревожената майка Катерин Фройнд е създала организация за спонсорирани общински таксита ITNAmerica. Възрастният човек плаща 40 долара годишно абонамент и средно по 9 долара на пътуване – много по-малко, отколкото обикновените таксита. С тази схема годишно се превозват 50 000 възрастни хора в САЩ.

Това очевидно е капка в морето, но Кулин се радва: това е началото, както и най-иновативното развитие в публичния транспорт, което съм виждал в последните 20 години. Изглежда решението на предстоящите проблеми се крие в социалните мрежи на локален принцип, които не оставят възрастните хора насаме с пенсиите и спомените им, а действително им помагат да живеят в общност.

Друг възникнал от само себе си проект за помощ на стари хора е наречен директно „село“. Транспортът също е централен въпрос тук, но освен това се предлага пазаруване с отстъпка, медицински грижи, както и цяла програма от социални срещи – от политически дискусии до съвместни разходки в града. Има и 24 часова телефонна връзка, на която възрастният човек може да сигнализира за проблем, да зададе въпрос или просто да побъбри. Старите хора плащат 640 долара годишен членски внос. Осъществен в един град, проектът се е оказал толкова успешен, че е бил копиран на още 64 места в щатите.

Кулин обобщава: удължаването на човешкия живот е едно от най-впечатляващите ни постижения. Ако приложим малко повече находчивост, ще можем дори да му се радваме.

По материал на Financial Times