Ликвидираният вчера либийски лидер Муамар Кадафи е просто поредният, отпаднал от списъка на онези, които в Африка ги наричат „Големите хора“. В този все по-съкращаващ се списък стоят владетели, които искат да управляват със здрава ръка – но им е все по-трудно, коментира от Дакар анализатор на Reuters.

Свалянето на Кадафи поне отчасти се дължи на външна интервенция – но то е и следствие от оказания натиск от градското население, което в Либия – както и в Африка както цяло – има все повече изисквания. Именно градските жители на Африка стоят в основата на бързата политическа промяна, обхващаща континента.

Скорошните избори в различни африкански страни показаха, че макар в много случаи да имаше злоупотреби в полза на настоящите управители, изборите биха могли да сменят превратите като форма на смяна на властта. Изборната урна, а не куршумът носят политическа промяна в Африка.

Но разбира се, Кадафи е нещо специално. Задържал се 42 години на власт, той беше най-дълговечният диктатор на Черния континент – преди да бъде убит, след като изтребителите на НАТО превзеха родния му град Сирт. Той имаше най-ексцентрични, а може би и най-кървави маниери.

За сравнение, президентът на Екваториална Гвинея – богата на петрол малка държава – Теодоро Обиянг Нгуема Мбасого – е на власт от 32 години, а президентите на Ангола Жозе Едуардо дош Сантош и на Зимбабве Робърт Мугабе – по 31 години. Впрочем клубът на владетелите, задържали се над две десетилетия, през тази година се лиши от двама изтъкнати членове – лидерът на Тунис Бен Али и на Египет Хосни Мубарак.

На юг от Сахара, промяната е по-малко видна и някои дори се питат, има ли въобще такава промяна. Блес Компаоре удължи 24 – годишния си срок начело на Буркина Фасо на изборите през април, за него гласуваха 80%. Изборите в Камерун, които се състояха този месец, по предварителни данни показват, че Пол Бия със 77% ще продължи 29 – годишното си управление.

На изборите и в двете държави опозицията беше слаба, имаше подозрения за нередности , а избирателите бяха апатични, тъй като бяха убедени, че гласът им нищо няма да промени – класическа комбинация, облагодетелстваща настоящите управници, които здраво стискат лостовете на държавната машина.

Ганайският активист за демокрация Джордж Айте твърди, че авторитарните управници не слизат от власт благодарение на оказваното влияние върху шест институции с решаваща важност: службите за сигурност, медиите, държавните служители, парламентът, съдебната власт, избирателните комисии.

Само че медиите все по-често успяват да се изплъзнат от контрола на лидерите: все повече стават частните FM радио станции, все по-голяма е експанзията на Интернет – особено в градовете. Да се контролира Интернет е почти невъзможно, а радиото в Африка е много силна медия. „Ще им е все по-трудно да се задържат на власт“, твърди Айте, който от Вашингтон ръководи фондацията Свободна Африка.

След падането на комунизма през 1989 г., съперниците в Студената война спряха да подкрепят африканските лидери, които по-рано бяха проводници на идеологическите им интереси. Франция също промени политиката си и хората във властта вече не получават автоматично подкрепата на Париж.

Това научи на свой гръб владетелят на Брега на слоновата кост Лоран Гбагбо. След като през април накара военните да стрелят срещу уличния протест, той беше свален от бунтовниците, подкрепени от френски войски.

Но все пак вероятно най-мощният фактор за сваляне на африкански диктатори е неумолимата демографска тенденция, която превръща Африка в място, доминирано от млади граждани.

Много от оцелелите Големи хора са напреднали в 70-те си години, докато половината от над 1 млрд. население на Африка са хора под 25 години, повечето от които не са видели нищо друго освен градски живот. „Урбанизацията разбива традиционното покорство“ - твърди експерт.

Сега общата тенденция е да се настоява за работни места, здравеопазване и жилище – което оказва натиск върху политиците. Този натиск щеше да е дори още по-голям, ако не беше опозицията толкова фрагментирана, ако тя можеше да обедини фронта си. Например новият стар лидер на Камерун се надпреварваше с 20 опоненти.

Ясно е, че в някои страни ще е нужно повече време да се изгради жизнена опозиция. Но сега, за разлика от преди 20 години, не е рядко явление масовият бойкот на изборите, който обаче само улеснява управляващият да получи и следващ мандат.

Има окуражителни сигнали: сравнително спокойните избори в Нигерия и идването в Замбия на власт на опозиционния лидер Майкъл Сата. Африканците показват, че могат да свалят лидерите, които не се справят добре.

Според Айте, макар Арабската пролет да не изглежда да се е спуснала на юг, тя поражда усещане за неспокойство и промяна сред много африканци – което в следващите години може да доведе до серия сблъсъци със старите лидери и режими. „Плаването няма да е леко“.