Срещу страната ни в момента се водят две дела на големи корпорации, заради нереализирани печалби.

Делата са на обща стойност от 1.4 млрд. лв. Става дума за EVN, която ни съди за нереализирана печалба от 16% и от Румен Гайтански - Вълка, за това че е спряна концесията за сметосъбиране в София.

Това стана ясно по време на представянето на анализ, изготвен от икономисти, посветен на договорите за свободна търговия и последиците от тях.

Да не забравяме, че освен това руската компания Росатом съди България за 1.25 млрд. долара в арбитражния съд в Париж заради спирането на проекта АЕЦ „Белене“.

Анализът сочи, че с въвеждането на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /TTIP/ и прилежащите му договори ще се даде възможност на всички външни инвеститори в страната ни да ни съдят за това, че не са реализирали печалбите си или има законови пречки за нзинеса им.

„Самото споразумение е лансирано като средство за увеличаване на икономическия ръст и повече работни места, но практически има обратен ефект и за това вече са налице примери по целия свят“, коментира Иво Христов, който е участвал в изготвянето на анализа.

То поражда феномена - богати държави с бедни граждани, защото принципите, на които се подчинява правят богатите още по-богати, а бедните - по-бедни. Либерализацията води до поляризация на благосъстоянието.

Според Христов един от основните проблеми, ако бъде прието споразумението, ще възникне около арбитражното право, което ще позволява чрез нова система инвеститорите, които не са доволни от условията в дадена държава, да завеждат дела срещу нея. Този механизъм се прилага от големи корпорации и не предвижда апелативна санкция, т.е. когато делото бъде спечелено, възможности за обжалване на практика няма.

Освен това се създават и две писти за подобни дела, като приоритетът се отдава на външните инвеститори, които ще могат да водят дела по съкратена процедура, а местните инвеститори ще трябва да спазват по-бавните процедури, които съществуват в държавата.

Христов посочи, че Европейският съюз е потърсил вариант за промяна на споразумението, но тя е твърде козметична и не изменя почти нищо. “Стига се до там търговското право да замества правата на гражданите”, коментира той.

В същото време пък договорите за свободна търговия не решават едни от основните проблеми, които идват с глобализацията като офшорните зони, например.

От анализа става ясно и, че тези споразуменията и либерализацията на пазара не водят до икономически ръст, а до забавяне, като в същото време имат негативен ефект върху живота на работещите, екологията и правата на хората като цяло.

Икономистът Ваня Григорова посочи какви са ефектите от търговското споразумение върху безработицата. По нейните думи в представянето на TTIP не е правен анализ за безработицата, тъй като чисто теоретично се смята, че безработните от един сектор ще преминат безпроблемно в друг сектор, т.е. ще има „пълна заетост”.

В същото време става ясно, че производителността на труда се увеличава, но заплатите на работниците – не, заради засилената конкуренция на трудовите пазари.

Наблюдава и социален, и трудов дъмпинг. Примери за това могат да бъдат видени в САЩ, Мексико и страните от Латинска Америка, където са обещавани повече работни места, но истината е, че се затварят предприятия, масово не се спазват правата на работниците, които трябва да работят при влошаващи се условия, а безработицата като цяло се увеличава.

Срещу това споразумение се обявиха и синдикатите от КНСБ и КТ “Подкрепа”, които в отворено писмо твърдят, че настояват правителството да се противопостави на споразумения, които включват ISDS клауза, да няма регулаторно сътрудничество, а правата на работниците да не бъдат третирани като “нетарифни пречки”.