Турските облигации, деноминирани в лири се представят най-слабо от книжата на всички развиващи се пазари, сочат данните събрани от Bloomberg за изминалия месец. Изглежда, че инвеститорите са скептично настроени по отношение на ефекта от мерките на централната банка за ограничаване на бума на кредитирането в страната.

 

Доходността на облигациите с 2-годишен падеж скочи с 66 базисни пункта през март, изтривайки понижението от предходните два месеца.

 

Инвеститорите, закупили облигации деноминирани в лири отчитат първите си загуби на месечна база от януари 2011 г., според Bank of America Merrill Lynch.


Един ден след като понижи овърнайт лихвите по кредитите за първичните дилъри със 100 базисни пункта, централната банка на Турция обяви, че иска да ограничи кредитирането и да свие дефицита по текущата сметка на страната. В следствие на това изявление, на 27 март доходността на турските облигации с 2-годишен падеж скочи с 8 базисни пункта, до 4-месечн връх.

 

Доходността на облигациите представлява сумата от отстъпката от цената и лихвата. При поскъпване на книжата доходността съответно пада и обратното. Т.е. нормата на възвращаемост на инвестицията при евентуална продажба на активите намалява при увеличение на доходността на дълга.

 

Банковото кредитиране в Турция нарасна с 19.9% през 12-те месеца до 15 март – темп, който значително изпреварва целта на централната банка за увеличение с 15%.

 

Чуждите инвеститори продадоха турски облигации за 1.6 милиарда долара през петте дни до 15 март. Това е най-големият отлив на капитали от този сегмент на пазара от 2007 г. нсам.

 

Дефицитът по текущата сметка на Турция се увеличава за трети пореден месец през януари до 5.63 млрд. долара, показват последните статистически данни.

 

Комисията по парична политика в Анкара понижи горната граница на така наречения лихвен коридор за краткосрочно кредитиране на банките до 7.5%. А след това обяви, че планира да ограничи ръста на потребителските заеми.

 

Според експерти банките в страната в момента са объркани за това дали лихвите на централната банка ще вървят нагоре или надолу.

 

Лирата се срина с 18% през тази година, въпреки че лихвените нива в страната се повишиха с 390 базисни пункта, като дефицитът по текущата сметка нарасна до рекордните 10 на сто от брутния вътрешен продукт.