В писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков, управителят на БНБ Иван Искров заявява готовност да подаде оставка, ако парламентът постигне съгласие за избор на нов човек на неговия пост.

Целта в случая е да не бъде оставена БНБ – институция с ключова отговорност за финансовата стабилност у нас – без ръководител в условията на продължаваща политическа криза.

Искров заявява, че ако при обсъждане на приоритетите за работата на Народното събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, е готов да подаде оставката си веднага.

 

Мотивът за решението е несъгласие БНБ и нейният Управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения.

 

Невярно твърдение, според Искров, е опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21-ви юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството. Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ.

 

На тези разговори бе постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури. Целта беше да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др.

 

В съответствие с постигнатото съгласие БНБ, подкрепена от правителството и стоящите зад него политически сили, незабавно се зае с изработването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции и предприе стъпки за депозирането му в Народното събрание. В крайна сметка при проведените на 14-ти юли нови консултации при президента на Република България парламентарните лидери не постигнаха съгласие относно междувременно изготвения законодателен вариант. Това несъгласие беше причината отварянето на КТБ на датата 21-ви юли да не се случи, посочва Искров.

 

След като неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставката на Искров, той категорично заявява, че от 20-ти юни, деня, в който изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка АД се обърнаха към централната банка с искане за специален надзор, и в който бе наложена тази мярка, БНБ продължава да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции. Това е дълъг процес – минимум 3 месеца, но, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е 4-та по големина банка и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време.

 

Управителят на БНБ допълва, че са проведени срещи и разговори с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на суверенния му фонд. В процеса българската страна ясно е изразила желанието си за сътрудничество в рамките на закона, като преговорите с този акционер на КТБ продължават.

 

Иван Искров уточнява, че тъй като правомощията на Управителя на БНБ се прекратяват по силата на закона три месеца след депозирането на оставка, то избраният от него подход ще гарантира, че изборът на неговия наследник на поста няма да бъде протакан от политиците, които по този начин могат да внесат хаос в дейността на БНБ.