На 20 юни, преди три месеца почти, след масирано теглене на депозити, по независещи от Централната банка, подчертавам – независещи от БНБ причини, Корпоративна търговска банка изпадна в неликвидност и по обяд, беше петък – 20 юни, ръководството на банката депозира искане за поставяне на банката под специален надзор, за да бъдат защитени. По същия начин се процедира и с дъщерната им банка „Креди Агрикол – България”, вече преименувана на Търговска банка „Виктория”, чието ръководство по-късно, някъде към края на работното време също депозира писмо, заявявайки, че във връзка с паниката около банката-майка и при тях има изключително много нареждания, които те не биха могли да посрещнат и затова и те помолиха за поставяне на банката под специален надзор. Така, според управителя на БНБ, Иван Искров е започнала кризата в КТБ, която разтърсва държавата от 3 месеца.

В интервю за БНТ, той определя КТБ като голяма системна банка за икономиката, но отхвърля всякаква вина за станалото.

Според Искров причините за забавянето на решението за казуса са законови. От една страна разписаните процедури, които трябва да бъдат следвани, продължават 6 месеца, а от друга липсата на политическа подкрепа за промяна на закона е попречила да се действа по-бързо.

„Първоначално идеята беше да се одържави, за да може много бързо да се отвори, но след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ след 10-дневната проверка на одиторите, тогава предложихме добре известния на Запад вариант – разделяне на „добра” и „лоша” банка. Така че всички вложители и клиенти, без изключение – подчертавам, да имат достъп до своите сметки от 21 юли, само месец след като се случи специалния надзор”, заявява Искров.

Той подчертава, че решението за КТБ не може да бъде взето от БНБ, а е в ръцете на политиците.

„Без политическо решение по въпроса КТБ няма и не може да има отваряне на банката. Единственият все по-теоретичен за нас вариант е сегашните акционери да дойдат и да изсипят една торба пари в размер на 6 милиарда и половина и да ги преведат по сметките на Централната банка, съответно да попълнят капитала след завършване на оценката и ние да отворим банката. Но Вие самите знаете, че и един изключително сериозен акционер с добър имидж, чийто имидж ние се опитваме да пазим, това е Държавният резервен фонд на Султаната на Оман, от самото начало и до назначаване на специалния им консултант EPIC от Виена, те също говорят за държавна помощ. Няма как да мине без решение на правителството, подкрепено със съответните правомощия и решения на Народното събрание”.

Сега, според Искров всичко „зависи от разговорите между заявилите желанието си за оздравяване акционери, представлявани от EPIC, и българското финансово министерство. Съответно, зависи дали ще се получи парламентарна подкрепа за евентуално положително становище на българското правителство. Ако те не получат такава подкрепа, очевидно е, че не Централната банка може да взима решение как да се разпорежда с парите на данъкоплатците.”

Той подчертава, че при всички случаи „не трябва да има никакво притеснение между застрахованите вложители” и „те ще получат своите пари”.