На фона на гръцката драма, една новина мина някак си незабелязано. Кредитният рейтинг на Исландия, първата фалирала, вследствие на финансовата криза страна в Европа, беше повишен.

Fitch Ratings в петък повиши кредитния рейтинг на Исландия от BB + на BBB. Така исландският дълг вече се намира в инвестиционната скала, и не е обикновен "боклук". Нещо повече, Fitch добави стабилна перспектива към оценката си.

През 2008 г. трите най-големи исландски банки фалираха. За разлика от ирландците, жителите на покрития с ледници и разтърсван от вулканични изригвания остров, отказаха да плащат частните дългове на банките с публични средства, което вбеси Холандия и Великобритания.

Въпреки заплахите и натиска от международните институции, Исландия устоя и само за три години преодоля кризата, която на практика остави страната без банков сектор.

На референдум през март 2010 г. 93% от исландците гласуваха против изплащане на дълга. МВФ веднага замрази кредитната линия към държавата.

Въпреки това, през миналото лято, исландците успешно излязоха от спасителната програма, създадена от Международния валутен фонд, с което затвърдиха суверенитета си спрямо международните финансови институции.

В същото време исландската прокуратура продължава с разследванията срещу бившите директори на Landbanki, Kapthing и Glitnir.

През идващата есен, исландците ще гласуват на референдум и новата си конституция, създадена след публичен дебат в интернет.

Как тази малка, изолирана нация, успя да се справи не само с кризата, но и с огромния натиск на облигационерите и международните финансови институции?

Исландия не последва начертания от тях път за възстановяване, който обещаваше трайна рецесия и увеличаваща се зависимост от външно финансиране. Страната отказа да плаща за грешките на банкери и инвеститори, да приватизира активи на безценица и да допусне дългът й да бъде управляван от МВФ и финансовите министри от еврозоната.

Дори новия директор на МВФ, Кристин Лагард, призна, че исландците са се справили с финансовия колапс по начин, напълно различен от общоприетите.

Девалвацията на исландската крона помогна на икономиката на страната бързо да се изправи на крака. Дефицитът по текущата сметка намаля от 11.2% през 2010 г, до 3.4% през тази година и вероятно напълно ще изчезне през следващата година.

И, за да продължим с паралелите с Гърция, от МВФ и ЕС обещават на гърците още едно десетилетие на рецесия, в което Атина ще бъде напълно зависима от външно финансиране и ще трябва да прави каквото й се каже, забравяйки за суверенитета си.

Разликата между Исландия и Гърция е политическа. В Рейкявик политиците отказаха да правят каквото им казват отвън и се съобразиха с волята на собствения си народ. В Атина върхушката от стари фамилии, които от десетилетия се изхранват с политика, се страхува дори да проведе референдум, защото сега има удобно оправдание за неуспехите си в лицето на ЕС и МВФ. А да последва волята на избирателите би означавало да понесе цялата отговорност.