В началото и двамата бяха възхвалени като магьосници – технократи, ветерани в международните институции на Европейския съюз. Лидерите в еврозоната ги благословиха и помазаха да направят трудните промени в две от най-проблематичните страни членки на европейския паричен съюз.

Но само два месеца по-късно съдбите на двамата новоизпечени министър председатели, Лукас Падаимос в Гърция и Марио Монти в Италия, поемат по различни пътища – пише Financial Times.

Монти язди вълната на националното и международното обществено одобрение, след победите си в реформата на италианската пенсионна система и вдигането на данъка върху имотите. Вече го включват в онзи висш кръг, в който по-рано имаше място само за канцлера на Германия Ангела Меркел и за президента на Франция Никола Саркози.

На практика последната среща вчера, която вече трябваше да е в троен, а не в двоен формат, беше отменена по политически причини – но забележете, дължащи се не на Италия, а на Франция, където Никола Саркози се бие за политическото си оцеляване, след като Франция загуби едното „А“ от рейтинга си, на който гледаше като на тотем.

От друга страна, Пападимос се озова на ръба на държавен фалит, притискан от една страна от кредиторите от еврозоната, от друга от частните собственици на гръцки дълг, които пък са се сборили жестоко помежду си колко големи загуби трябва да приемат собствениците на гръцките облигации, за да може Атина най-после да застане на пътя на финансовата устойчивост.

Дори Пападимос да получи времето да сключи сделка преди срещата на финансовите министри от еврозоната в понеделник, а това изглежда все по-вероятно, той ще бъде изправен пред неизбежните нови искания от страна на кредиторите от ЕС за повече мерки за икономии, преди да му отпуснат втория спасителен пакет в размер на 130 млрд. евро.

Според консултант от Eurasia Group, и в двете страни политикономическите условия са много обтегнати, но Монти очевидно има вятър в платната си, докато Папдимос – не.

Част от разликите в успеха на двамата се дължи на политическия климат в техните страни. В Италия политическите партии от ляво и от дясно са дезорганизирани. Берлускони, предшественикът на Монти, досега оказва публична подкрепа за новия премиер, след като му завеща сравнително ясна политическа линия.

В последните дни имаше редица протести срещу Монти – от отчаяни шофьори на такси, адвокати, фармацевти, които се противопоставяха на следващия рунд на реформите, разкрити в петък вечер. Но Монти все още не е изправен пред такова ниво на обществена опозиция, с каквото са принудени да се съобразяват много от колегите му в еврозоната.

Самият Монти каза в интервю миналата седмица: аз съм искрено изненадан от тази комбинация между много, много ниско доверие в политическите партии в момента и впечатляващата подкрепа за това правителство, колкото и болезнени да са действията му. “Може и да не продължи завинаги, но засега е така“.

В Атина, от друга страна, Пападимос е оседлан с кабинет, съставен от лидерите на двете воюващи политически фракции в страната. Това може и да му дава повече политическа легитимност, както и база в парламента, каквато Монти няма, но в Гърция инициативите и решенията на кризисното правителство са политизирани – докато в Италия не са.

Гръцките политици признават, че дори Пападимос да може да постигне споразумение за реструктуриране на гръцкия дълг през следващата седмица, това само ще увеличи натиска върху гръцкия премиер. Източник от гръцкото финансово министерство е намекнал: това ще е важно постижение, но ще има много пречи за изпълнението му.

Освен това политическият живот на Пападимос ще е много по-кратък. За разлика от Монти, който ще сдаде поста при следващите избори, насрочени за пролетта на 2013 г., в Гърция изборите ще са в средата на тази година. Мандатът на Пападимос вече трябваше да бъде удължаван, от три месеца на шест месеца.

Дипломатите в Брюксел започват да недоволстват от политическите игрички на основната дясноцентристка партия на Гърция, Нова Демокрация. Лидерът й Антонис Самарас се подготвя да вземе властта от наскоро разпуснатото социалистическо правителство.

За пример се дава скорошна статия, написана от заместник финансовия министър Янис Мурмурас, който заявява, че програмите на еврозоната за стабилизиране на периферията били дефектни, а лидерите в еврозоната трябвало да спрат да настояват за повече бюджетни икономии.

„Причиняват си го сами на себе си“, коментира европейски дипломат. “В нас се засилва убеждението, че колкото и героични да са усилията на Пападимос, гръцкият елит само чака следващите избори, залагайки на идеята, че светът ще продължи да ги спасява, каквото и да правят“. „Става все по-ясно, че Гърция е нещо съвсем различно от Италия“.