Разказват, че последното клонче силфион било подарено на император Нерон като куриоз. Това отдавна изчезнало растение според древните е притежавало изключителни медицински и гастрономически свойства. Днес то може да се види единствено върху античните монети, сечени в Северна Африка.

Макар че за това растение пише още Херодот /IV 169/ и мнозина след него, сведенията за силфиона са оскъдни. Растял е в Киренайка, днешна Либия, в тясна крайбрежна ивица край град Сирт с дължина 200 км. и ширина 50 км. Страбон пише: „ … тези зони са изключително сухи и песъчливи и не произвеждат друга растителност освен силфион”.

Предвид запазените изображения върху монетите, силфионът вероятно е бил нещо като гигантски копър. Семето му имало формата на сърце; някои предполагат, че знакът за днешната „купа” копира именно формата на семето на силфиона. Растението можело да лекува настинки и кашлица, коремни болки, психични разстройства, действало е като контрацептив. Вероятно е притежавало и упойващи свойства.

Знаем малко за него, затова само гадаем защо е изчезнал. Едната хипотеза е, че е изпасан от разплодилия се добитък. Не бил виновен само броят на домашните животни: фермерите – наематели на крайбрежните земи считали, че за тях е по-изгодно да оставят стадата овце да пасат силфиона, вместо да го събират – пише в „Естествена история” Плиний Стари. Това отчасти се обяснява с това, че месото на добитъка, хранил се със силфион, придобивало отлични качества.

Друга теория гласи, че тъй като растението притежавало важна търговска роля, то било опоскано до шушка от търговците. Отново Плиний посочва, че силфионът /лазер или лазерпитиум на латински/ струвал колкото среброто, а Цезар финансирал военните си операции, като изкарал от публичната хазна 700 килограма силфион.

Според трети, ценността на растението карала все повече римски търговци да преорават земята, за да го намират. Това се оказало фатално, защото силфионът бил див бурен и можел да вирее само в естествена среда. На нито едно от трите не противоречи предположението, че настъпването на пустинята и все по-сухият климат в региона са направили средата му неподходяща.

Има и пета теория, според която силфионът въобще не е изчезнал, а е просто преувеличение или киренайски подвид на ферулата (Ferula assafoetida) – многогодишно зловонно азиатско растение, което сега се използва в козметичната индустрия.

Нещата биха могли да свършат и на пет, оставяйки в читателя двояко усещане. Но според мен историята тепърва започва. За пръв път видях образа на силфион върху една антична монета от Киренайка, публикувана в книгата Hellenic Coinage – The Alpha Bank Collection /стр. 300 – 303/. Върху сребърна дидрахма, датирана 313 – 308 г. пр. Хр. растението силфион прави компания на едно рогато животно.

Според нумизматите това е „газела”, но предвид специфичната форма на рогата, това не е просто газела. На древната монета е изобразена сахарската антилопа адакс (Addax nasomaculatus), днес критично застрашен вид, може би един от най-редките бозайници в света. На света са останали около 300 адакс, живеещи в диво състояние – в Чад, Мавритания, Нигер; известна надежда за бъдещето на вида дава аклиматизацията на животното в Тексас, където в полудиви условия живеят 1500 от тези витороги антилопи.

Така или иначе, това животно вече не обитава Либия, още по-малко крайбрежието на Киренайка. Две изчезнали създания на една монета – не е ли това някакъв знак?

Изчезването на животни, първо прославяни с монети, не е рядкост. Най-показателен пример дава лъвът, изобразяван на стотици монети с произход Югоизточна Европа и Мала Азия. Всъщност на едни от първите монети в света – сечени от лидийския цар Крез, е изобразен именно лъв, гледащ се очи в очи с бик. За ирония на Киренайските монети силфионът също е изобразяван заедно с лъв; от Северна Африка хищникът е изтребен към XIX век, още преди там да стъпи Тартарен Тарасконски.

На заинтересуваните е известно, че поне до времето на първите християни и по нашите земи са живеели лъвове. Пет века по-рано Херодот пише: „Целият регион е пълен с лъвове и диви бикове”. Става дума за земите, заключени между реките Места (Нестос) и Ахелой, тоест също и за Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Беласица и т.н. В Европа източно от Места не може да се намери лъв, успокоява Херодот /VII 126/.

Аристотел се съгласява с бащата на историята, а доста по-късно Плутарх разказва, че тракийският цар Котис подарил лъв в замяна на пантера. Що се касае до дивите бикове, това е също така изчезналият тур. Но ако лъвове все още има южно от Сахара, за турове място не е останало никъде. Знае се, че са тежали около един тон, рогата им почти метър дълги и са били много силни и агресивни животни. Последното от вида си е умряло в плен в Полша в началото на XVII век.

Туровете и лъвовете, както и пантерите, са големи и сякаш опасни зверове; борейки се за място под слънцето човекът има някакво оправдание, че ги е изместил. Не стои така въпросът с рибата. На монетите от древния град Кизик в Мизия, Мала Азия, разположен на брега на Мраморно море, е изобразявана рибата тон. Чудесни риби от семейството на паламуда, те са показани в стряскащи рибарското въображение мащаби на статера от електрон от 400 г. пр. Хр., сребърната тетрадрахма от 350 г. пр. Хр., както и на монетите, сечени в Кизик за други клиенти /Hellenic Coinage, стр. 232, 242, 262/.

Има ли тон в Мраморно море днес е въпрос, на който някой от по-опитните рибари би отговорил: рибата къща няма, не я знаеш къде ще отиде. Според турските природозащитници за последните 40 години от Мраморно море са изчезнали 124 вида риби. Причината е свръхулов и липса на канализационни системи в 85% от общините в региона. Риболовът бил главен източник на препитание за жителите на Кизик преди 2500 години, но не знаем дали ще остане риба и за хоби след още едно поколение.

Докато рибата тон и октоподът са избирани от конкретни гръцки градове за свои „монетарни” символи, делфинът като атрибут на Аполон е далеч по-универсален в гръцката нумизматика. На редица монети са изобразявани по два и даже по четири делфина.

Специален интерес за нас представляват не-монетните пари от бронз във формата на делфин, които са ползвали гръцките колонисти в северната част на Черно море (Олбия на устието на река Днестър, в земята на сарматите). Сходни по размер, но във формата на маслинено листо, са парите, ползвани в същото време (VI – V в. пр. Хр.) от колонистите в по-южната Аполония Понтика, днешен Созопол.

Вкусно филе или символ на слънчевия бог е делфинът? Според някои антрополози само модерният човек си задава подобни въпроси, а за древния човек двете не влизат в конфликт. Това действително вероятно е така, но древен е човекът само до появата на пари, подходящи за натрупване. След като богатството под формата на метал може да се съхранява за неограничено време, то може и да се увеличава безпределно; тогава би могло да се произведе малко повече филе, а гладни гърла винаги ще се намерят.

Според други, да се говори по този начин за същества с мозък чувствително по-голям от човешкия не е особено разумно.

Да продължим нашата любознателна разходка с два примера за изобразени на монети животни, които не са изчезнали. Сребърният статер, сечен на скалистия остров Егина след 550 г. пр. Хр. е първата гръцка монета. На нея е изобразена морската костенурка Caretta caretta. Днес по гръцкото крайбрежие морските костенурки все още снасят яйцата си в около 3000 гнезда годишно. И макар че остават застрашени, приема се, че тези животни с тегло до 100 кг. са добре опазени, особено в морския парк край Закинтос.

Тук да допълним, че след като в злополучна морска битка през 457 година островът губи флота си, морската костенурка на монетите на Егина е сменена със сухоземна. След което атинските „сови” поемат ролята на най-разпространена антична валута.

Питам се – дали така нареченият фалит на една държава е събитие, което може да се сравни по важност с изчезването на някой вид животно или растение по вина на човека от лицето на Земята или дори от страната. Кое е по-важно: да изчезнат монетите или да изчезнат животните, изобразени на монетите? /повече може да прочетете на http://mittag.wordpress.com/