България е няколко обиколки след Западна Европа в използването на интернет за пазаруване и банкиране. У нас този тип трансакции са редки, а недоверието в мрежата - високо в сравнение с ЕС. Традиционното приложение на интернет е за активност в социалните мрежи и за онлайн игри.

Това показва новият доклад на Евробарометър за компютърната сигурност в съюза. Докладът изтъква известен напредък на България при дела на хората, влизащи в интернет всеки ден. Той се е увеличил от 35 на 42% .

Въпреки това честотата на интернет потребление у нас е далеч по-ниска от средното ниво за Европейския съюз.

41% от българите изобщо не ползват интернет, което ни поставя на едно от последните места по потребление на мрежата на континента. Гражданите на Средна и Северна Европа прекарват повече време в мрежата от източноевропейците.

В Швеция, Дания, Холандия над 80% от цялото население използва интернет поне веднъж дневно. България има да настига Европа и по отношение на мобилните устройства за свързване в мрежата. У нас интернет все още основно се ползва чрез настолни компютри, докато повечето европейци използват най-често лаптопи.

Популярността на устройствата като смартфон и таблет в България е достигнала 12% и съответно 4%. За сравнение близо 30% от европейските интернет потребители използват тези нови технологии.

Логично основният социално-демографски критерий за използването на новите технически приспособления се оказва възрастта. Във всички страни над 50% от използващите смартфони и таблети са във възрастовата група 15-24 години.

Връзка има и с образованието, като висшистите най-много посягат на последните новости в комуникациите. Докладът показва драстично разминаване между основните приложения на интернет.

Българските потребители най-често си проверяват електронната поща, преглеждат новините и участват в социални мрежи. Само 21% ползват мрежата за пазаруване на стоки или услуги - един от най-ниските проценти в ЕС (за сравнение в Холандия този дял е 77%).

Процентът на българите, които извършват покупки в мрежата или извършват преводи, е сравнително нисък - 11% участват в онлайн банкиране, а едва 5% продават стоки онлайн.

За сметка на това обаче сме сред първенците в Европа по участие в социалните мрежи, с цели 64% от интернет потребителите, посветени на това. За европейските потребители интернет пазаруването и банкирането са приоритетни.

У нас сериозен е делът и на хората, които ползват интернет за онлайн игри - 31%. Изследването показва взаимовръзка между честотата на интернет потреблението и увереността, с която потребителите използват възможностите на мрежата. Хората с по-висок социален статус и по-високо образование се чувстват по-защитени, за разлика от тези, които имат по-нисък доход и по-рядко използват мрежата.

Българите правят впечатление с най-малко притеснение относно сигурността на онлайн разплащанията - 19%, но това вероятно се дължи на слабата популярност на този тип трансакции въобще.

По недоверие в интернет сме на едно от първите места в Европа. Почти 50% от потребителите не се чувстват уверени да пазаруват онлайн. За сравнение в Северна Европа над 80% от гражданите се чувстват защитени при пазаруване и банкиране в интернет. У нас 23% от хората казват, че изобщо не са сигурни по отношение на онлайн банкирането и покупките.

Само в 4 държави гражданите се съмняват повече от нас в интернет. 42% от българите предпочитат директния контакт, за да видят продукта с очите си. 33% се притесняват някой да не открадне данните им и да злоупотреби с тях.

Страната ни е още на последните места по информираност за интернет злоупотребите, като едва 26% от българите твърдят, че се чувстват сравнително или много добре осведомени по въпроса за интернет безопасността.