Икономическият баланс в глобален мащаб е изгубен. Залитането в неправилна посока започва още през 90-те години, когато между финансовия и реалния сектор различията рязко се задълбочиха. Това се случи заради желанието на едни държави да се специализират в "по-чистите" сфери, а за останалия свят остана ролята на черноработници. Така, за да се върне балансът отново, са нужни структурни реформи, за които държавите да поемат отговорност.

Тезата застъпи в предаването ИконоМикс на Дарик радио професор Румен Георгиев. Той e доктор на икономическите науки, редовен професор в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на Университетския център по предприемачество и проектен мениджмънт. Бил е депутат и председател на Бюджетната комисия във Великото народно събрание (1990 – 1991), Зам. председател и Първи зам. председател на БНБ (1984-1990). Поддържа и блог, в който публикува своите виждания за развитието на световната икономика и финанси.

Професор Георгиев, как гледате на икономическата кризата, която е сковала света?

Дългът, или както все повече хора започват да я наричат дълговата криза, се появи в резултат на дибалансите между отделните страни. Това, което произвеждат и това, което потребяват. Тези дисбаланси пък се появиха на база разделението на труда. Всеки се стремеше към овладяване на ключови компетенции, специализиране в тази насока и не се грижеше за цялата верига на създаване на стойност.

Един взима само научните изследвания, след това успява да контролира всичко. Друг – останалото. Така всеки, взимайки някаква ключова компетенция, успя по различен начин да развие своята икономика, с много външни средства и силно потребление. Например  САЩ – там се процедираше с изнасяне на всяко елементарно производство навън, като оставяха за себе си онова, което е свързано с върховите технологии, до толкова доколкото така биха могла да контролират другите икономики.

В резултат едни държави отидоха далеч напред, а други изостанаха.  САЩ, с използване на ресурси от други страни и голямо потребление, са пример за първото, докато други останаха да изпълняват ролята на черноработници.

Но не е ли редно точно така да се случват нещата, всеки да се специализира точно в това, което умее най-добре? По този начин САЩ не са ли генератор на ноу-хау за останалата част от света?

Абсолютно вярно. Аз се отнасям с голямо уважение към САЩ и ролята, която играят и днес в световната икономика. Но това създаде дисбаланс между реалния сектор и финансово-информационния сектор. Този дисбаланс е грамаден и той трябва да се намали.

Не е възможно на база само на специализирането във финансите и информационните технологии да ръководиш целия свят. Необходимо е балансиране. И затова е тази критика към ЕС и този съзнателен стремеж и на САЩ и на другите страни да се развият регионалните клъстери. Вземете за пример Русия, която създава Евразийски съюз, подобен на Европейския.

Как ще се върне балансът?

Това може да стане чрез стимулиране на реалния сектор. Чрез по-ниски издръжки във финансовата сфера и с по-активното участие на банките и държавата в реалния сектор. Финансовият инженеринг не е органично вплетен в реалния сектор и затова парите, които се отделяха, отиват във финансите, а  в реалния сектор.

Винаги има циклични кризи. Цикличната криза, която трябваше да се преодолее с едно по-силно вмешателство на държавата, а не с чисто монетарни методи, не бе адектавно атакувана.

Какво значи чисто намесване на държавата?

Под по-силно намесване на държавата имам предвид онова, което направиха в САЩ. По-силен контрол върху инфраструктурата чрез по-силно финансиране на държавни програми. Но грешката бе, че те изливаха средства главно в банките, чрез банките. Разбира се, разплащанията действат през банките, но отговорност трябва да поеме държавата.

Сега, когато президентът Барак Обама се опитва да съдейства за това държавата да финансира различни програми свързани с безработицата и  здравеопазването, виждате колко е трудно това. Нарушиха се тези вътрешни баланси, създадоха се големи разлики между страните, получи се силно и неправилно разделение на социалната дейност.

Кога беше изтърван този баланс?

Този баланс беше изтърван някъде през 90-те години, когато можеше да не се отиде към силно развитие на финансовия инженеринг, откъснат от реалността до степен, която  Джордж Сорос нарича „пазарен фундаментализъм“. Точно тогава започна и раздаването на кредити и то кредити с условно обезпечение. Нужно е овладяване на тези процеси и намеса на държавата непосредствено в стимулиране на иновации, обвързано с реалния сектор, обаче. Това не е лесно. Свикнахме през последните 20 години всичко да се прави на база финансови манипулации.

Изход от ситуацията може да бъде едно постепенно обезценяване (контролирано) на еврото и на долара, защото трябва да се свали малко потреблението. Снижаването или по-точно задържането на потреблението в САЩ и Европа без съмнение предполага балансирано намаляване на стойността на тези две валути.

Намаляване на стойността спрямо кои валути обаче?

Спрямо останалите валути.

А останалите държави как ще позволят това? Ето свидетели сме на постоянни интервенции от страна на Швейцарската централна банка, на Японската банка за ограничаване поскъпването на техните валути, за Китай да не говорим...

Вие, ако сега сте министър на финансите на Гърция например, какво бихте направил?

О, слава Богу, че не съм там! Нещата там са назрели от много отдавна. Когато бях още в банковата система като първи заместник председател на БНБ, бях един от консултантите във връзка с подготовката на Гърция при влизането в ЕС и при приемането на еврото, всичките слабости на гръцката икономика, в това число генетичните слабости, двойните стандарти, ги познавам подробно и затова ми е много трудно да отговоря.

Трябваше отдавна, отдавана да бъда министър на финансите при тях, за да мога да отреагирам. Сега не бих могъл да кажа как да излязат от тази ситуация. Затягане на коланите - то е ясно. Без структурна промяна не е възможно излизането от кризата на нито една страна. Моето мнение е, че те рано или късно трябва да обявят мораториум върху плащанията по дълговете си и да поемат линия на по-голяма отговорност на правителството при вътрешното преструктуриране. Но не виждам как отвън нещата могат да се оправят.

За нас, като част от ЕС, какъв ефект би имало, ако Гърция обяви мораториум по държавния си дълг?

Имаме доста гръцки банки у нас и като платежни институции. Някакви трудности ще има. Стихията от една страна може да помогне, защото ще има повече изкупуване, повече производство. В граничните райони, знаете, идват да търгуват в България. От друга страна вероятно ще има трудности чрез тези банки, но банковата ни система е в добро състояние.

Казахте, че слава Богу не сте финансов министър на Гърция. А на коя държава бихте си избрал, за да бъдете такъв, ако можехте?

След тези дълги години, през които бях практиката, сега ми е добре да работя с млади хора.

Идеята беше да посочим една държава, от чийто модел можем да заимстваме. Не е ли всъщност България такава, предвид ниската ни задлъжнялост? Не сме ли пример за финансова дисциплина?

Пример сме на влачеща се по дъното икономика. Имаме функционални трудности, но те са свързани със структурни промени.