"Открихме депозити, които са на 2 до 4 метра под морското дъно и то с много по-високи концентрации, отколкото някой някога е смятал, че можа да има, при това добивът ще е сравнително евтин", обяви професор Ясухиро Като от Токийския университет.

 

Докато САЩ, Австралия и други страни вече добиват успешно много от седемнадесетте редкоземни минерали, те все още не могат да открият значителни находища на метали като диспоризиум, тербий, европия и итербий, които са най-важни за технологичните отрасли, съобщава The Telegraph.

 

Китай има почти пълен монопол върху производството на елементите с по-голяма атомна маса и е основен доставчик на редкоземни метали от 90-те години на миналия век насам. На практика Пекин осъществява 97 на сто от доставките в глобален мащаб.

 

Властите в Китай обаче притесниха останалия свят, когато започнаха да ограничават износа през 2009 г., което предизвика яростни протести и юридически оплаквания от САЩ и ЕС в Световната търговска организация.

 

"Тяхното реално намерение беше да принудят чуждестранните компании да преместят заводите си в Китай", коментира професор Като.


В резултат изследванията за нови залежи извън Китай се активизираха. Според японските учени под водите на Тихия океан, около Таити има залежи 1000 пъти по големи от всички, открити на сушата досега.

 

Последното откритие обаче е в изключителната икономическа зона на Япония на 5 700 метра под морското равнище. При това залежите са силно концентрирани и могат да бъдат извлечени с помощта на сгъстен въздух с минимално нарушаване на повърхността на океанското дъно.

 

Според проф. Като изследванията ще продължат още две години, преди да се стигне до добив с търговска цел.

 

Япония консумира половината от редкоземните метали, добивани в света, тъй като нейната икономика е насочена основно към производства с висока добавена стойност като автомобили и електроника.


При това на практика страната не се нуждае от сериозен добив, достатъчно е да накара китайците да намалят цените на износа си.