Въпреки трудното възстановяване от кризата по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.

 

Степента на развитие на електронните услуги на местно ниво, както и тяхната използваемост също остават предизвикателство за местните власти. Само в областите Велико Търново, Враца, Ловеч и София (столица) използването на такива услуги достига или надхвърля 50% от анкетираните, а в някои области остава дори под 10%. В същото време средно за страната общините предоставят второ поколение (от четири) електронни услуги, което съответства на еднопосочно взаимодействие между бизнеса и гражданите, от една страна, и администрацията от друга. Единици са общините, които декларират готовност за предоставяне на четвърто поколение електронни услуги, което позволява извършването и валидирането на транзакции между администрацията и нейните клиенти.

 

Все пак ускореното усвояване на европейски средства от общините по оперативните програми на Европейския съюз (ЕС) през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията.

 

По отношение на европейските фондове темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната инфраструктура и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително.

 

Така например напредъкът по проектите за строеж на пречиствателни станции, финансирани по оперативна програма „Околна среда”, се вижда ясно в показателя „Дял на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води”, който е част от категорията „Околна среда” в нашето изследване. По този показател областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково бележат най-значително подобрение през 2012 г. с приключилия строеж на пречиствателни станции.

 

По отношение на пътната инфраструктура последните данни за дължината на републиканската мрежа, включени в изследването, са към края на 2011 г. В тях ясно се вижда приключването на магистрала „Люлин”, която автоматично повишава гъстотата на пътната мрежа на област Перник. Предвид напредъка и приключването на автомагистрала „Тракия” през периода 2012-2013 г. увеличената гъстота на пътната мрежа в областите, през които минават новопостроените отсечки от магистралата, ще се види в следващите издания на регионалните профили.

 

Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г. В същото време данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни донори на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен

естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната.

 

Единствените области с положителен механичен прираст, т.е. такива, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София (столица), Пловдив, Стара Загора и Шумен.

 

Застаряването на населението и съществуващите стимули за източване на държавната здравна система неизбежно се отразяват върху използваемостта на здравните грижи, която продължава да расте и през 2012 г., ако се съди по увеличаващия се относителен брой на постъпилите болни в многопрофилните болници.

 

По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ от 2011 г. (данните в него се отнасят за 2010 г.).

 

Като цяло резултатите потвърждават важността на човешкия, физическия и предприемаческия капитал за икономическото развитие на една територия. Делът на високообразованото население, инвестициите, предприемаческия дух и инфраструктурната свързаност на територията се открояват като важни предпоставки за просперитет - тяхната вариация обяснява близо три четвърти от вариациите в благосъстоянието, измерено чрез БВП на глава от населението.

 

Предвид важността на заетостта за социалния статус и стандарта на живот изданието съдържа и детайлен икономически анализ на тенденциите в местните пазари на труда.

 

Анализът на областните данни показва, че икономическата криза оказва много по-силен негативен ефект върху пазара на труда в северната част на страната. В края на 2012 г. в Северна България се намират петте области в страната, в които заетостта е под 40% - Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Силистра. Тук са и някои от най-бедните области: Търговище, Ловеч и Монтана са единствените три области със среден доход на член от домакинството под три хиляди лева годишно.

 

Сред основните причини за по-големия негативен шок от кризата могат да бъдат посочени неблагоприятната демографска картина, ниската степен на урбанизация в много от областите, относително слабият приток на чуждестранни инвестиции и недостатъчното развитие на икономиката и инфраструктурата, което пък влияе отрицателно на мобилността на работната сила.

 

Пазарът на труда в Южна България е по-устойчив и по-добре балансиран. Това се дължи на редица фактори, между които по-високата мобилност на трудовата ръка, по-добрата възрастова структура на населението и принадлежността към него на четири от водещите в икономически план области на страната - София (столица), Пловдив, Стара Загора и Бургас. Очакванията на бизнеса също са за по-бързо възстановяване на заетостта в южната част на страната. /Регионални профили: Показатели на развитие, институт за пазарна икономика./