Самата идея, че с 1.8 млрд. лв. могат да се гарантират вземания за 34 млрд. лв. изглежда абсурдна на пръв поглед. Но реално е приложима, тъй като системата съвсем не се нуждае от 100% обезпечение.

 

По закон необходимите средства са до 5% от сумата на влоговете в българската банкова система. Ако тази граница бъде надхвърлена, управителният съвет на фонда може да вземе решение за намаляване на годишните премийни вноски от банките.

 

Както при застраховка, каквато по същество представляват средствата във фонда, обезщетение се плаща при настъпване на застрахователно събитие. В случая при евентуална неплатежоспособност на банка.

 

Фондът защитава средствата на вложителите в банките в размер до 196 000 лв., както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност.

 

Влоговете на поделенията на чуждестранни банки са гарантирани и от регулаторите в съответните държави.

 

Когато размерът или обхватът на гаранцията надхвърля размера или обхвата на гаранцията, осигурявана в държава членка по седалището на банката, която извършва дейност в България чрез клон, банката може да участва във фонда с цел осигуряване допълнителна гаранция на клиентите на нейния клон. В този случай фондът осигурява гаранция за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката.

 

През последните 16 години българската банкова система е стабилна. Въпреки високите в момента нива на лошите и преструктурирани кредити, чиято стойност е близо 10 млрд. лв. по данни на БНБ, тези рискови активи са добре обезпечени.

 

Към 28 февруари съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите е 26.74%. А балансовият капитал на системата е 10.9 млрд. лв. Наистина секторът се намира в криза, но тя е свързана с търсенето и цената на кредитите, а не със стабилността на банките. Експозициите на българските банки в необезпечени активи и финансови деривативи са твърде малки, за да създават системен риск.

 

Дори да се стигне до ситуация подобна на тази в Кипър, при която вложителите масово изтеглят депозитите си, сценарий, който на практика е невъзможен в България, законът дава възможност на фонда да привлече допълнителен ресурс.

 

Ако средствата на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по решение на управителния съвет недостигът се покрива черз задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се взема последният ден на предходния месец.

 

При по-тежка ситуация може да се стигне до увеличаване на годишната премийна вноска и ползване на заеми.

 

Фондът може да привлече финансов ресурс от български и чуждестранни банки, както и от други лица. Той може да бъде финансиран и от държавния бюджет след съответно решение на Народното събрание.

 

Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски.

 

Както се вижда ликвидността на фонда не се изчерпва само с наличните средства в него. При нужда влоговете са гарантирани с активите на българската държава.

 

Такава гаранция обаче е необходима само в краен случай. Подобни случаи от началото на глобалната финансова криза до сега наблюдавахме само в две страни – Исландия и Кипър. И в двете, размерът на банковите системи бе по-голям от размера на икономиките им. При това банките в тях имаха значителни екпозиции в рискови инвестиционни активи.

 

Обезпечаване на депозитите със 100% провизии не е необходимо и на практика е неприложимо, защото би означавало държавата да задели като резерв средства еквивалентни на над 40% от брутния вътрешен продукт на България.