От деца знаем, че мързелът води до провал и че упоритата работа е ключът към успеха. Дали обаче мързелът може да е начин за постигане на повече?

Има няколко причини, поради които да си работлив не винаги е добра идея. Много проблеми намират своето разрешение от самосебе си, а усилията, положени за тяхното преодоляване се оказват излишни.

Втората мишка винаги получава сиренето, след като капанът е щракнал за първата, която е положила повече усилия. Тук разбира не се става въпрос за мързела като отказ от всякакво действие, а за начин за разпределение на активността във времето, който ни позволява да бъдем максимално ефективни с минимални усилия.

Още като изпълнителен директор на Microsoft, Бил Гейтс коментира, че при всички случаи ще наеме "мързелив човек да се справи с трудна работа". Защо? "Защото един мързелив човек ще намери по-лесен начин да го направи."

Ако чакате до последния момент, за да изпълните дадена задача, ще трябва да се съсредоточите напълно върху това, което правите. Няма по-силен стимул за избор на съществените действия и решения от недостига на време.

Започването на даден проект отрано и придържането към стриктен график водят до разсейване на усилията. При такъв подход човек обикновено наистина свършва повече работа, голяма част от която обаче е излишна и не води до по-добри резултати.

Стресът от това да се оставят нещата за последния момент, кара човек да бъде максимално ефективен и фокусиран върху работата, което често води и до по-добри резултати.

На практика голяма част от развитието на съвременната цивилизация се дължи на усилията да се позволи на хората да бъдат по-мързеливи. Телефоните, асансьорите, колите и компютрите са измислени с цел да намалят времето и усилията, отделяни за работа. И успяват да го направят. Преди малко повече от век, по-голямата част от населението на света е трябвало да се труди усилено от сутрин от мрак, само, за да си изкара прехраната.

Историята на развитите страни показва, как икономиките намаляват необходимостта от интензивно използване на работна сила за сметка на нарастващата нужда от капитали.

Човешките същества трябва да работят по-малко, не повече, с възхода на машините, смята британският икономист Джон Мейнард Кейнс. През 30-те години на XX век той прогнозира, че през 2030 г. светът ще се изправи пред "технологична безработица" и хората ще трябва да се трудят по 15 часа на седмица, за да се запазят високи нивата на заетост на работната сила.

Да работиш по-малко не значи да си по-малко ефективен. Последователите на "Закона на Парето", по името на известния италиански икономист Вилфредо Парето /1848-1923 г./, вярват в принципа 80/20. Според него 20% от усилията, които полагаме, водят до 80% от резултатите. "Законът на Парето", който първоначално цели да обясни неравенството в разпределението на богатството в обществото, сега се използва широко в съвременния мениджмънт.

Тук се сблъскваме със следния парадокс. Единственият начин да бъдете мързеливи е да сте добри в работата си.

През 2007 г. предприемачът Тим Ферис публикува книгата си "4-часовата работна седмица" /The 4-Hour Workweek/, в която изтъква предимствата на принципа на Парето. Книгата постига световен успех с продадени 1.35 млн. копия, като е преведена на 35 езика.

Мързеливите предприемачи създават предприятия, които генерират приходи, дори когато директорът им се занимава с нещо друго. Мързеливите инвеститори влагат средствата си така, че да получават доходи без да полагат постоянни усилия.

Мързелът е основен източник на иновации в бизнеса и икономиката, защото кара хората да търсят по-лесни и ефективни начини за правенето на нещата.