До сега вероятно знаете, че кризата във финансовите пазари е кулминацията на години непредпазливо ипотечно кредитиране и сделки на Уолстрийт. Тя е окончателното издихание на пръснатия жилищен балон. Как се стигна до всичко това?
За да разберем какво точно се случва на Уолстрийт трябва да се върнем назад във времето. Всичко започна от спукването на друг балон - технологичния. Технологичният балон, известен още като дот-ком балонът, започна да се надува през 1995 г. и се спука през 2000-та година. Как се случи това?
В посочения период се зародиха интернет компаниите. Те бяха най-бързо развиващият се сектор в щатската икономика и естествено рисковият капитал се насочи към тях. Това доведе до невероятен ръст на интернет компаниите, тъй като на тях се гледаше като на "винаги печеливши."
В един момент обаче се оказа, че не всички интернет компании са толкова успешни. След коледата на 1999-та година дот-комовете започнаха да се задъхват. Голям брой от тях обявявиха банкрут, друга част бяха купени, а трети- обвинени в интернет измами.
Резултатът: от 2000 г. до 2002 г. бяха изтрити $ 5 трилиона пазарна капитализация на технологичните компании.
Когато свърши "дотком" еуфорията и започна мечият тренд, Федералният резерв свали основния лихвен процент до 1%, опитвайки се да спаси страната от рецесия. Тези евтини пари обаче поставиха началото на нова вълна от рискови инвестиции.
Снабдени с евтин кредит, инвеститорите започнаха да купуват недвижими имоти все едно играят Монополи. Оттам се появиха финансови институции, които дават рискови ипотеки без да изискват много документи или обезпечения.
В същото време, на инвестиционните банки на Уолстрийт им хрумна гениална идея: да съберат на едно място най-рисковите ипотеки и да ги продават на парче на банки и инвеститори. Рейтинговите агенции сложиха етикет на тези сделки "много изгодни"! Тоест банките продаваха инструменти с фиксирана доходност и за дългосрочен период (ипотечните кредити в САЩ стигат и до 30 години), които инструменти се градяха на редовното изплащане на вноските от американските семейства.
Кога се срути всичко?
Точно както кулата от карти се срутва, когато махнеш основата, така се срути и финансовата система на САЩ, когато:
Започнаха просрочванията на ипотеките.
Oт което започнаха да се сриват и надстроените върху тях ипотечни облигации.
Това доведе до загуби за финансовите институции,
които започнаха да разпродават и отписват токсичните активи,
което доведе до още по-голям спад в цената на тези активи
и до още по-големи загуби за финансовите институции, които всеки месец правят преоценка на активите си.
В резултат на порочния кръг, в който банките изпаднаха, тоест да продават активите, които са част от портфейла им, цените на недвижимите имоти задълбочиха своя спад. Моята къща е моята крепост спря да бъде мотото на хиляди американци, просрочили ипотеките си. Инвестиционните банки започнаха да фалират, застрахователите на имоти също и така...
САЩ изпадна в рецесия
Защо обаче светът толкова се влияе от Щатите?
Щатите е все още най-голямата икономика в света с най-развитите финансови пазари. Исторически американската икономика и финансови пазари са се считали за най-стабилните в света. Когато е имало кризи в други страни и развиващи се пазари като например Азиaтската и Руска кризи през 1997-98 се получава феномена „бягане към качествени активи". Тези активи почти винаги са били американски ценни книжа. В сегашния случай, инвеститорите по света виждат, че американските ценни книжа не са чак толкова безрискови и изпадат в паника, че всички останали активи трябва да са дори още по-зле. Това силно повлиява на резултатите извън Америка. Глобализацията и все по-отворените икономики водят до взаимозависимостта между отделните пазари. Пример за това e как едни от най-големите притежатели на облигации на Lehman Brothers са инвеститори от Китай, Япония, Русия, и Кореа.
И така, технологичният балон, заедно с балона на недвижими имоти, станал пряка причина за балонът на финансовите инструменти, са причината за световната финансова криза.
Как ден по ден се разклащаше доверието в най-силната икономика на света можете да прочетете в Хронология на кризата.