Г-н Колчев, очаквали ли сте подобен спад на Българската фондова борса? Как приемате сегашното ниво от 439 пункта на SOFIX?
Едва ли някой си е мислил, че индексите могат да стигнат дотам, но това, което виждаме е факт. Никой не очакваше кризата в света /тъй като това, което се случва у нас е основно отражение на световната криза/, да стигне толкова надълбоко и да е толкова всеобхватна. Получи се наслагване на две кризи: стандартната циклична криза и ликвидната криза вследствие на ипотечните продукти, която прерастна в дълбока финансова криза. Това ще доведе, ако не цялата световна икономика, поне съществени части от нея в едно или двугодишна рецесия. Следейки какво се говореше на запад и в България, едва ли някой е предполагал толкова сериозни корекции на пазарите.
Какво се случва в България? Всички или повечето западни инвеститори, принудени да търсят ликвидност, продават на всяка цена. Тъй като продават на всяка цена, цените падат. Инвеститорите са все още много предпазливи и чакат да видят дъна, където ще започнат да купуват. Тоест пазарът в момента търси дъна. Виждаме една хаотична, доста паническа търговия и по света, и у нас. Лично аз се надявам, че до няколко седмици ще решим, че сме стигнали дъната. А оттам насетне накъде ще тръгне пазарът и колко бързо ще се възстановява е съвсем друг въпрос. Със сигурност това няма да е светкавично, няма да е за седмица или две, тъй като и финансовият, и капиталовият пазар са пряко зависими от развитието на икономиката. В момента, в който икономиката забави растежа си или влезе в рецесия, е нормално и тези пазари да са по-зле.
В интервю за DarikFInance през пролетта заявихте, че годината на българския капиталов пазар ще завърши в зелената зона. Защо това не стана?
Явно няма да се случи. Вече обясних защо. А къде ще завърши, ще видим. Едва ли в тази ситуация е разумно да се коментират прогнози.
Колко време ще е необходимо, за да се възстанови пазарът?
Капиталовият пазар е следствие от развитието на икономиката. Разбира се и на инвеститорския интерес. Българската икономика едва ли ще навлезе в рецесия, но определено ще забави развитието си. Това е единият фактор, вследствие на който пазарът ще се възстанови по-бавно, отколкото при една растяща икономика. Другият фактор за възстановяване на пазара са външните инвеститори. Аз съм убеден, че те ще се върнат, тъй като на развитите пазари има голяма ликвидност и тя рано или късно ще започне да търси къде да носи доходност, но това няма да стане в близките шест месеца. Така че по-сериозен ръст може да очакваме едва, когато видим обратен поток на външни инвестиции към нашите пазари.
Възможно ли е с активизиране на покупките от фондовете основният индекс SOFIX да се върне обратно нагоре?
Няма пазар, който само пада или само се качва. След всеки един спад идва и покачване. Фондовете са професионални инвеститори, така че те ще дефинират къде са дъната и когато започнат да купуват, ще видим обратен тренд, без да храним огромни очаквания за размера на този обратен тренд...
Какво трябва да направи правителството, за да не е толкова силен ефектът от финансовата криза? В този смисъл адекватен ли е бюджет 2009?
Аз не виждам какво особено значимо може да направи правителството за капиталовия пазар в момента – в краткосрочен план. Разбира се, има маса режими за доизчистване, може да се махне данък дивидент. Това ще е много позитивен ход. Защото при нулева ставка върху капиталовите печалби и нулева ставка върху дивидента това автоматично означава, че редица международни фирми ще направят холдинги тук, за да оптимизират данъчните си потоци, а това безспорно ще стимулира капиталовия ни пазар.
Другото, което трябва да се направи за капиталовия пазар /то не е свързано с бюджета/, е да се реши въпросът с клиринга и сетълмента. Работи се върху такъв закон и е добре той да влезе, защото там имаме проблем най-вече с възможностите за търговия между нашия пазар и тези в Европа. Премахването на тези бариери неминуемо ще подобри ликвидността на нашия пазар, а това ще доведе и до повишаване на индексите.
Колкото до бюджет 2009, той е рамка. Това е една рамка, която отразява средно песимистична прогноза за развитието на глобалната криза, а оттам и на българската икономика. Със сигурност Министерство на финансите имат и по-оптимистични, и по-песимистични варианти. Това, което виждаме на хартия, е нещо средно. Резервът, който е заложен, е добре да бъде в този размер.
Мен ме притеснява не толкова бюджетът като рамка, колкото начинът на усвояването на този бюджет, тъй като ние сме в предизборна година, а вече няколко пъти наблюдаваме как политиците се блазнят от предизборно харчене, което е проинфлационно. Това при една възходяща икономика не е чак такъв проблем. Сега ние нямаме право от този бюджет и в тази икономическа ситуация да правим инфлационни разходи, защото това ще се отрази зле на икономиката. Това, което трябва да бъде направено в рамките на този бюджет, е излишъкът да се харчи за неинфлационно стимулиране на икономиката. Това са основно инвестиционни разходи, като например за инфраструктура. Да не говорим, че инвестиции в инфраструктура ще помогнат индиректно на два от секторите, които са най-закъсали – строителството и туризма. Това са секторите, които най-сериозно ще усетят ефекта от кризата. Строителството може да бъде преориентирано към инфраструктурни проекти, стига държавата да обяви такива.
Тук опираме до проблема с капацитета на държавата да генерира такива проекти. Виждаме, че пътната агенция е меко казано пълен провал. Може би сега е моментът да се помисли за един по-радикален ход, които е непопулярен от гледна точка на политиците, но е доказан, а именно аутсорсването на тази агенция. Да се наемат нещо като „Краун ейджънтс - 2„, които да дойдат с името си, с авторитета си, с опита си и да започнат да правят проектите и да ги реализират. Оказва се, че администрацията в пътната агенция не можа да направи един проект като хората. Затова ние не можем да усвоим сериозни пари, които иначе биха влезли в държавата. Това би могло да се екстраполира върху почти всички програми по структурните фондове. Сега казваме, че догодина инвестициите ни ще бъдат по-малко, но само тази година пропуснахме да усвоим половин милиард евро европейски пари. Догодина сигурно ще пропуснем един. Ето това е нещото, което може да компенсира инвестициите. И ние трябва да си напишем домашното и да го направим. Ако не можем – трябва да наемем друг да ни ги напише, но да усвоим тези пари. В този момент на свиване на икономиката тези пари са ни жизнено необходими.
Другото, което държавата може да направи за капиталовите пазари, е някои инфраструктурни проекти, когато те започнат да се случват, да бъдат структурирани като публични компании и да се листват. Защото инфраструктурните проекти са големи, ще се търгуват добре. Това са проекти с бавна, но сигурна възвръщаемост. Това са акциите, които ще са интересни за пенсионните дружества, за Сребърния фонд. Такива няма много на борсата. Там държавата може да помогне много в развитието на пазара.
Как гледате на идеята държавата да подкрепи пазара като с част от средствата от Сребърния фонд купи акции и играе с тях на борсата?
По принцип Сребърният фонд трябва да инвестира и на българския пазар. Той обаче не бива да бъде ползван като бюджетен буфер или пожарогасител, както се ползва сега държавния резерв за Кремиковци. В момента би било твърде рисковано да се инвестират пари на Сребърния фонд на БФБ. Аз лично не бих го препоръчал. А иначе дългосрочно Сребърния фонд трябва да участва и на българския капиталов пазар, нещо което беше изключено като възможност и според мен е грешка.
Смятате ли, че нормативната база за регулация в България е изчерпана като действие? Има ли нужда от нова регулация, която да стабилизира пазара и каква?
Временни регулации се приеха по цял свят. В Америка, в голяма част от Европа забраниха късите продажби, което генерираше може би половината обем на пазара. Аз не виждам с какво нашият пазар е по-добре от останалите, така че да няма нужда от временни регулации. Но в крайна сметка регулаторът е този, който ще прецени от какво точно има нужда.
Според мен, ако се мисли за специални наредби с временен характер, може да се мисли в две посоки. Първата посока е по-внимателно прецизиране на границите, в които може да върви търговията. Другата посока е много внимателно да се следи адекватността и състоянието на агентите на пазара, тъй като е много важно да бъде контролиран системният риск.
Какви са очакванията Ви за развитието на капиталовия ни пазар през 2009 г.?
Надявам се следващата година да е по-добра от тази. Със сигурност няма да е еднозначно силна година. Ще имаме още дълго време турбуленции на пазара, ще има много възможности, ще има движения и нагоре и надолу, но няма да е еднозначен ръст или еднозначен застой. Това, което мога да прогнозирам е, че 2009 г. ще е интересна година за пазара.