Какво ще се промени ако Китай "седне на шофьорското място" и започне да управлява света, се пита в статия (на английски), написана за project-syndicate Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии. В нея той откроява какви според него са основните различия между правилата, наложени от Америка като глобална сила и философията, по която се развива Китай.

За европейците мисълта за бъдещето напоследък е особено притеснителна, пише Кръстев. От една страна Америка е твърде милитализирана, политически разделена и финансово задлъжняла. Европейският съюз е сякаш на ръба на колапса и в очите на много неевропейци Старият континент има вид да повяхваща сила, която все още има очарование, но не и амбиции да се надигне.

През последните три години в глобален аспект се вижда как мнозина обръщат гръб на Запада и поглеждат към Китай с надежда, боязън или и двете. Китай като сила, която се придвижва към центъра на сцената. Има и такава смешка - оптимистите сядат да учат китайски език, а песимистите - да стрелят с Калашников.

Докато малка армия от експерти се опитва да оспорва тезата за потенциала на Китай, не бива да се забравя, че неговите икономически, политически и демографски устои са крехки и че всъщност единственото видимо е как силата на страната нараства. Мнозина се питат какво влияние би оказал Китай в глобален мащаб и как би се държал от позицията на най-силните. Хората се питат още по какво китайската хегемония би се отличавала от американската, например.

В най-общи линии, въпросите за идеологията, икономиката, историята и военната мощ доминират в дебата за Китай. Но сравнявайки това, което е днес поамериканчения свят с онова, което Китай би наложил утре, се вижда яркия контраст между това как американците и китайците възприемат света отвъд собствените им граници.

Америка е нация от емигранти, но също така е нация от хора, които никога не емигрират. Интересно е, че американските граждани, които живеят извън САЩ, са наричани просто "чужденци". Америка дава на света рецептата за това как хора от различни етнически и религиозни групи да се смесят доброволно в една нова група, произвеждайки по този начин американската идентичност. И дори някои да оспорват, че има такава национална рецепта, то в колективното съзнание на американците тази претопяваща различията машина работи.

Откакто първите европейци се заселили там през 17 век, хора от целия свят започнали да прииждат, водени от американската мечта за по-добро бъдеще и отчасти очаровани от възможността да се превърнат в американци. Както един руснак от университета в Оксфорд отбелязва: "Ти можеш и да станеш американец, но не можеш да станеш британец". Така че не е изненадващо, че глобалното послание на Америка е възможността за трансформиране. Това е което подчинява останалите правила на играта.

Китайците, от своя страна, не са се опитвали да променят света, а просто да се пригодят към него. Отношенията на Китай с останалите държави по света се осъществяват чрез собствената й диаспора, която приема света чрез личния си емигрантски опит.

Към днешна дата повече китайци живеят извън Китай, отколкото са французите, които живеят във Франция. Освен това тези китайски емигранти са най-големите инвеститори в собствената си страна. Всъщност, само преди 20 години китайците, които са живеели извън страната си, са печелели повече отколкото останалите им сънародници им в Китай, взети заедно. Така че първият успех е бил на китайската диаспора извън Китай и после е дошъл успехът на самия Китай.

Сърцето на китайската диаспора са китайските квартали, разположени в големите градове по света. Политологът Лусент Пай веднъж отбеляза, че китайците съзират абсолютно различие между себе си и останалия свят, което води до там, че за тях е естествено да възприемат онези, в чиито държави са дошли да живеят, като чужденци.

Така докато американската машина претопява хората и ги превръща в американци, то китайските квартали учат своите жители на нещо съвсем различно - да се приспособиш с условията, да спечелиш, живеейки по правилата, по които е уредена страната-домакин, но да останеш разделен. Докато американците държат да развеят знамето си високо, то китайците гледат да останат невидими. Китайските общества по света са успели да се превърнат във влиятелна сила за своята страна, без да я заплашват. Те са затворени и непрозрачни, но не предизвикват гнева на останалите. Те са мост към Китай, но без да претендират, че са петата колона, на която той се крепи.

И докато при Китай водеща е адаптацията, а не трансформацията, не може да се очаква, че тя ще промени света драстично, дори и да заеме водеща позиция. Но това не означава, че Китай не би се възползвал от възможността да експлоатира света за свои собствени цели.  

Поне на теория Америка показва, че предпочита останалите страни по света да споделят ценностите си и да се държат като американци. Китай може само да се плаши от свят, в който всички се държат като китайци. Ето защо при бъдеща доминация на Китай, китайците няма да са тези, които ще определят правилата. По-скоро те ще търсят да извлекат възможно най-много от правилата, които така или иначе вече съществуват. /project-syndicate.org