Вместо като проблем, бягството на българите от родината се възприема по-скоро като начин за решаване на проблемите на властта. Управляващите сякаш не съзират опасността, произтичаща от това, смятат експерти. 

От 1 януари 2014 българите и румънците могат вече свободно да работят в страните от ЕС. Германската Агенция по заетостта прогнозира, че през тази година във Федералната република ще пристигнат между 100 000 и 180 000 нови мигранти от България и Румъния.

Британският мозъчен тръст "Migration Watch" пък предрече, че през следващите пет години към Обединеното кралство ще се отправят 250 000 души от двете страни. И докато в Западна Европа политиците започнаха да се заиграват със страховете на съгражданите си от евентуалното масово нашествие на българи и румънци, в София темата за причините за емиграцията удобно беше оставена встрани. 

"Факт е, че дебатът се пренася повече върху въпроса защо не ни искат в чужбина и ни налагат ограничения, без да се пита сериозно защо българите емигрираме", казва пред Deutsche Welle Катя Рибарова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Според нея подобно изместване на темата е политически удобно за управляващите и целта е проблемите някак да се пренесат навън. 

"През последните години сякаш всички български правителства полагат неимоверни усилия да увеличават емиграцията от страната", коментира от своя страна пред Deutsche Welle изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. 

"Емиграцията се оказа най-мощният инструмент за намаляване на вътрешния натиск и за съжаление малцина си даваха сметка, че с нея държавата се лишава от своите човешки ресурси. След отпътуването на значителни групи граждани от България за администрацията започнаха да отпадат много социални проблеми, намаляваха се разходите за образование, за социалните помощи, а от друга страна финансовите потоци към хазната се увеличаваха благодарение на превежданите от емигрантите пари. В същото време се оказа, че тази политика води до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията", припомня Божидар Данев. 

"Вместо като проблем, емиграцията по-скоро се възприема като средство за решаване на проблемите на властта", изтъква Катя Рибарова от КНСБ. "Някои дори смятат, че емиграцията снижава социалния натиск над обществото, тъй като в чужбина отиват предимно млади хора в трудоспособна възраст, които по принцип са по-склонни да протестират. Оказва се, че това не е много вярно, тъй като голяма част от протестиращите просто не желаят да напуснат страната, те искат да останат в родината си и настояват за по-добър живот тъкмо в нея". 

"За голямо съжаление съществена причина за миграцията е липсата на справедливост", обобщава от своя страна Божидар Данев. "Може би грешно поставените цели за солидарност трябва да бъдат мотивирани преди всичко със справедливост. За мен това е деформация в обществото, затваряне на пазара на властта при вземането на решения", допълва той.