Стотици хиляди хора се отправят към Германия с надеждата за по-добър живот. Но за разлика от сирийските бежанци, например, емигрантите от Западните Балкани нямат почти никакви шансове да останат трайно в страната, пише Deutsche Welle.

Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина се разглеждат в Германия като „сигурни трети страни“. Правителството в Берлин смята да добави към този списък още Черна Гора, Албания и Косово. Хора от т.нар. „сигурни трети страни“ нямат почти никакъв шанс да получат разрешение за траен престой в Германия. Само 0,2% от кандидатите за убежище от Западните Балкани получават бежански статут в Германия. В повечето случаи - по медицински причини.

Какво означава "сигурни трети страни"?

Това са държави, които не преследват гражданите си по политически причини, нито пък ги подлагат на нехуманни или унизителни наказания. Но гражданите на т.нар. „сигурни трети страни“ не могат да бъдат екстрадирани автоматично, тъй като всеки кандидат за убежище в Германия получава шанс да докаже, че в родината си е застрашен от политическо преследване. Молбите на кандидатите за убежище от „сигурни трети страни“ по правило се отхвърлят, освен ако не са налице някакви специални обстоятелства.

Кой има право на убежище в Германия?

В германската Конституция е записано: „Хората, преследвани по политически причини, имат право на убежище“. За политически преследвани са смятани хората, които в родината си са дискриминирани или унижавани поради определени политически убеждения. Личното неблагополучие в родината или пък надеждата за по-добър живот в чужбина не дават право на убежище. Политическо убежище в Германия получават само хората, които не пристигат от „сигурни трети страни“.

Кой взима решението?

Решението се взима от Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF). Тя определя кои кандидати имат право на убежище, кои имат право на бежански статут и кои нямат никакъв шанс да останат трайно в Германия. До взимането на това решение кандидатите за убежище са длъжни да живеят в бежански приют и нямат право да работят.

Какво следва, ако молбата за убежище бъде отхвърлена?

Ако молбата за убежище бъде отхвърлена, въпросният човек е длъжен да напусне Германия, но има право да обжалва решението. За времето до екстрадирането или в случай, че екстрадирането е невъзможно поради някакви специални обстоятелства, засегнатите хора получават право на временен престой. Най-честите причини за подобно решение са липсата на лични документи или пък тежко заболяване. Този регламент важи и за малолетни, които са пристигнали в Германия без възрастен придружител.

Кой в Германия е смятан за бежанец?

Бежанецът, за разлика от емигранта, попада под юрисдикцията на Женевската конвенция за бежанците. Там е казано, че бежанци са хората, които са били принудени да напуснат страната си поради своите политически убеждения или поради принадлежността си към определена раса, религия, националност или социална група.

Кои хора са смятани за емигранти?

Емигранти са всички хора, които се преселват от едно място на друго. Но за разлика от бежанците, емигрантите напускат родната си страна не защото са били застрашени, а защото търсят по-добър живот.

Какво предвижда Дъблинската разпоредба?

По силата на Дъблинската разпоредба, решението за даване на убежище трябва да се вземе от онази държава, в която кандидатът за убежище е стъпил за пръв път на европейска територия. Ако е известно коя е тази страна, кандидатът за убежище трябва да подаде молбата си именно там.