Който го е страх от мечки, да не ходи на борсата!


Който го е страх от мечки, да не ходи на борсата!

Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че преди седмица се здрависвах с портфолио мениджър, който все още носеше мартеница на ръката си? Улисан в акции и борси, забравил... Попита дали вече са долетели щъркелите, за да я свали.

Такива са те, сякаш откъснати от живота, в който се вадят истинските пари. Живот на бързи обороти, на нерви... една съвсем друга реалност, в която ако нямаш чувство за хумор, си обречен.

Наскоро американските медии ни срещнаха със 77-годишния милиардер Уорън Бъфет, който говори за рецесията като за приказка от Хиляда и една нощ. «Духът отново влиза в бутилката», изрази се образно финансистът, чиято усмивка на преживял далеч по-страшни бури срази всякакви глобални страхове у мен.

Да се шегуват с призраците на деня го могат и у нас. Сполучливи в красноречието си са играчите на борсата, които в последно време преминаха колективно през няколко стадия. Първо «изтрейсиха» покрай IPO-то на рекордите, после страдаха, че «у нас зелени са само жабите» със зеници, отразяващи тъмночервените индекси на мониторите им. Подсмърчаха, че «от спекуланти са се обърнали на дългосрочни инвеститори». Дадоха си кураж с поверието, че «който го е страх от мечки, не ходи на борсата» и си припомниха кои са Капитан дядо Никола и Петър Караминчев.

Извън анонимността, лицата на борсата и финансите се надцакваха с крилати образни сравнения.

«Нашият пазар има потенциал да бъде мъничък бутиков финансов център», каза неотдавна шефът на борсата Виктор Папазов, с което напомни, че не можем да ловим големи финансови акули с борсова конфекция.

«Ако България беше компания, акциите й щяха да се сгромолясат», се включи по назрелите икономически дилеми и икономистът Димитър Иванов, според когото бизнесът у нас води с няколко обиколки политическите играчи.

«Дойдоха дъждовни дни на БФБ» разпъна чадър над инвестиционната общонст с благ тон експертът от Deloitte Илиян Василев, който окуражи играчите в момент, когато над тях бяха надвиснали най-черните облаци. « Хубаво е човек да постига добри резултати на спринтови дисциплини, но животът е маратон», продължи дидактично финансистът.

«Не става само с отчети, трябва и PR», подсказваха вярната формула за връщане на изгубените позиции рекламистите и май думите им не останаха като глас в пустиня.

«Ние бихме могли да бъдем остров в блатото за инвеститорите», изпъчиха се от Март България АД, които пуснаха акцията си на свободно плаване в момент, когато БФБ приличаше повече на свлачище.

С актуална за сезона инфраструктурна метафора ги надхвърлиха от Еврохолд България: «Акцията ни е мост, който може да поеме три пъти по-голям товар от сегашния».

Гвоздея в програмата обаче забиха от Изи Асет Мениджмънт, които обясниха защо искат да се листнат на борсата: «В село Гинци е трудно човек да вземе кредит. А нашата цел е баба Гинка от село Гинци да може ако поиска да вдигне телефона и след 8 часа да има пари».

Следва продължение...


* Материалът не е препоръка за взимането на инвестиционно решение