Великобритания отново е първа – първата страна в света, която изчисли стойността на своите природни ресурси. Тук не става дума за залежи от нефт и газ или плодородие на почвите – а за стойността на екосистемните услуги. Това са благата, които получаваме от природата безплатно, но ако природата не ни ги предоставяше, животът ни или изобщо щеше да е невъзможен, или непосилно скъп.

Според Националната екосистемна оценка, изготвена от група британски учени, само ползата от това един човек на Острова да живее близо до зелена площ възлиза на 300 паунда годишно. А за цялата страна, услугите които оказват прочутите британски мочурища по пречистване на водите възлизат на 1.5 млрд. паунда годишно. Услугите на насекомите по опрашването на растенията са изчислени на 430 млн. паунда.

Учените са категорични: от десетилетия фокусът ни е върху увеличаване на производството, като искаме да добиваме все повече храна от земята и дърва от гората. Това обаче е засегнало други природни елементи, които също създават стойност, макар и невидима от пазара. Тази стойност, реално погледнато, е безгранична: без природата сме мъртви.

Първичното производство на храна не е промишлен процес. То е невъзможно, ако в почвата не живеят достатъчно бактерии и червеи, а на повърхността няма достатъчно насекоми – ако хранителната верига бъде нарушена. Освен че не можем да съществуваме без храна, вода и въздух, които само природата може да ни даде, пълноценните екосистеми гарантират нашето физическо и психическо здраве.

Около 30% от ключовите екосистемни услуги във Великобритания се влошават, докато 20% се подобряват, например чистотата на въздуха – гласи заключението на авторите. Наличието на подобрения говори, че усилията и регулациите не са безплодни и се отплащат. По-качествени екосистеми означава по-здраво и силно население и в крайна сметка по-добра производителност и по-висок икономически продукт.

Но в същото време икономическото развитие на регионите, форсирано особено след 1940-те години, не е останало без следа. Великобритания има най-ниската залесеност в Европа, а рибните й ресурси на много места са изчерпани.

Учените се надяват в крайна сметка ценообразуването на различни продукти или публични услуги да включи в себе си също и стойността на услугите на екосистемите, например по пречистване на въздуха, поддържане на водния баланс, предотвратяване на наводнения и т.н.

Традиционният възглед за икономическия растеж е прирастът на БВП, но фактът е, че ще сме по-богати и по-щастливи, ако отчитаме и стойността на природата – твърдят еколозите. „Разбира се, никой не може да сложи етикетчета с цена на всичко в природата, но също толкова е вярно и това, че не можем да пренебрегнем важността на природата, докато се стремим към икономически растеж“.

Водещият икономист на изследването, Йън Бейтмън от Университета в Източна Англия, отказва да назове една крайна сума за „тотала“ на британската природа: без природата ще сме мъртви, така че стойността й е безкрайна, посочва той. Според него, това което има практическо значение е остойностяването на промените.

Документът е в обем 2000 страници и се очаква да повлияе на работните програми на правителството. Според Боб Уотсън, водещ научен съветник на екологичното ведомство Defra, оценката на стойността на екосистемните услуги трябва да бъде приложена най-вече при проекти за урбанизация.

Не става дума за край на развитието – а за пресмятане на разходите и ползите, произтичащи от всеки конкретен проект. Екосистемните разходи от проектите трябва да се пресмятат преди, а не след осъществяването им. Зелените пространства в градовете, отбелязва професор Уотсън, са невероятно важни. От тях зависи цената на жилищата ни, но и нашето психическо благополучие.

Новият доклад ясно посочва: преди зелено пространство да се превърне в здание трябва внимателно да се пресметне каква е икономическата стойност от това зеленото пространство да се запази недокоснато. Същото се отнася и за водните ресурси, за потоците и реките.

Няколко страни в света са изчислявали стойността на екосистемните услуги на отделни компоненти в екосистемата или на ключови региони. Научна статия с водещ автор Констанца още през 1997 г. предложи оценка за стойността на глобалните екосистемни услуги. През 2005 г. беше изготвена Екосистемната оценка на хилядолетието /МЕА/, а проектът TEEB /Икономическа стойност на биоразнообразието/ продължава да разработва методика за улавяне на пълната стойност на екосистемните услуги.

Но Британия е първата страна в света, отбелязва BBC, която изготви толкова детайлен анализ на стойността на своята екосистема.