Карло Компорти е генерален секретар на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа /CESR/. Той бе в България по покана на Комисията за финансов надзор и взе участие в кръгла маса на тема "Членството в ЕС - отражение върху развитието на капиталовите пазари в Югоизточна Европа". Ето какво каза за DarikFinance.bg Карло Компорти.
Г-н Компорти, каква е ролята на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа /CESR/?
Комитетът на европейските регулатори на ценни книжа /CESR/ има две функции. Едната е регулирането, т. е. подготвянето и подпомагането на Европейската комисия при изработването на директиви, свързани с ценните книжа. CESR е подготвил технически съвети и препоръки по отношение на множество директиви като MiFID, проспектите, както и директивата за пазарните злоупотреби. Тези директиви, приети вече от Комисията, се имплементират в общността. Създаването на регулации е почти към своя край и затова втората основна роля на CESR, която ще се засили за в бъдеще, е да направи така, че тези директиви да бъдат приложени във всички страни-членки на Европейския съюз. Основното е тези общи правила и закони да се имплементират в различните страни едновременно и по един и същ начин. Освен, че законодателството е хармонизирано, трябва да бъде хармонизиран и начинът, по който се въвеждат тези закони в отделните страни.
Как CESR подпомага страните, които са в процес на присъединяване към ЕС?
За страните, които са в процес на присъединяване, има специални програми за оказване на техническа помощ. Също така за тези страни е предвиден така нареченият статут на наблюдатели. Те могат, а и е добре да присъстват, за да са запознати, в дейността на CESR. Когато те станат членове на Европейския съюз могат да взимат пълноправно и равнопоставено участие във всички процеси.
Как оценявате развитието на българския капиталов пазар от влизането ни е ЕС до момента?
Последната година бе доста трудна за всички капиталови пазари поради настъпилата ипотечна криза в САЩ. Поради тази криза и българският капиталов пазар премина през сътресения. В сравнение с миналата година някои от показателите, като брой IPO-та и ликвидност, са намаляли. Но това вероятно ще е краткосрочно. Очаквам пазара скоро да се възстанови.
Основният проблем на нашия пазар е ниската ликвидност, а оттам и липсата на големи чужди инвеститори. По какъв начин бихме могли да се справим с този проблем?
Не бива да ни учудва по-слабата ликвидност. Всъщност това се забелязва не само на българския пазар, но и на по-развити и големи пазари, като Лондон и Ню Йорк. Препоръките да се възвърне или увеличи ликвидността на пазара е първо да се възвърне доверието на инвеститорите и второ да навлязат на пазара нови, стабилни институционални инвеститори, като застрахователни и управляващи дружества.