България не се нуждае от нова АЕЦ, това показва анализ на електроенергийния баланс на страната ни до 2025 г. Очаква се намаление на вътрешното потребление и на износа на електрическа енергия, вследствие прилагането на европейските политики, негативните демографски тенденции, повишаването на енергийната ефективност и на цените.

 

Със съществуващите към момента електропроизводствени мощности България ще задоволява напълно своите потребности от електроенергия, които няма да бележат ръст, а напротив – ще намаляват спрямо настоящото си ниво. Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия, сочи анализът на Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет, с ръководител Иван Костов

 

АЕЦ „Козлодуй“ ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, а ще има и достатъчно електроенергия за износ.

 

Въвеждането на междусистемните електроенергийни връзки в ЕС, вкл. увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз, ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас а това ще ограничи българския износ до 10.25 Twh.

 

В следващото десетилетие България ще повиши значително енергийната си ефективност, благодарение на въвеждането на енергоспестяващи технологии в индустрията и бита. Намаленият енергиен интензитет ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27% по-висок БВП при намаляващо с 2.3 TWh брутно потребление на електроенергия.

 

Само след няколко години в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор, и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението в над 6 TWh.

 

Децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 TWh.

В изпълнение на изискванията на европейското законодателство за строителство на нови сгради, след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнителни ще намали производството в електроенергийната система спрямо прогнозираното.

 

Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.

 

Аргументираната прогноза за намаляващо потребление на електроенергия, както и излишъкът от генериращи мощности правят ненужно строителството на нови базови мощности до 2025 г. Единствено е полезно да продължи изграждането на покривни фотоволтаични конструкции върху стопански постройки, сгради от публичния сектор и жилищни домове, като принос към повишаването на енергийната ефективност. Нови базови мощности в бъдеще ще са необходими само като заместващи, при излизане от експлоатация на някои от действащите в момента, но това ще бъде не по-рано от 2030 г. за термичните и едва след 2037 г. за ядрените мощности.