Красимир Дачев е председател на Съвета на директорите на Свилоза АД и мажоритарен собственик на близо 80% от капитала на свищовското дружество, което се занимава с производство на целулоза. През миналата година предприятието инсталира нова производствена мощност, като инвестицията надхвърля 55 млн. евро.
През месец април тази година мажоритят прехвърли акциите си от офшорната компания A.R.U.S. Ltd. в българскаа А.Р.У.С. АД, с което предизвика реакция от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя поиска предсрочно погасяване на взетия кредит от 28 млн. евро, заради опасения, че с това прехвърляне се застрашава обезпечението по заема.
След проверка на банковите експерти и разговори между нейни представители и Красимир Дачев, проблемът е бил разрешен, каза пред DarikFinance.bg председателят на надзорния съвет.
Как финансовата криза се отразява на Свилоза?
Знаете, че през миналата година направихме доста тежка реконструкция, инвестирахме значителни средства и то точно в момент, в който цените бяха най-високи.
Междувременно през последните две години бях поверил управлението на компанията на външни лица. Това, за съжаление, доведе до демотивация на служителите и загуба на стратегическата ориентация на компанията. Възникнаха вътрешни и акционерни проблеми, които също имаха негативно отражение върху Свилоза. Въпреки тези фактори и мултиплицирания ефект на световната финансова криза, успяхме да стабилизираме ситуацията в компанията. Хората възвърнаха мотивацията си, започнахме активно да преследваме стратегическите си цели.
В този смисъл отражението на кризата върху Свилоза не се усеща със същата сила, която можем да видим в други сектори.
Остана ли някакво напрежение с финландците, които бяха в ръководството на компанията и въобще с чуждите инвеститори?
Няма напрежение. След решението за премахването им от ръководството на компанията липсва всякакво напрежение.
А получихте ли подкрепата за това от страна на миноритарите?
Да. На Общото събрание аз внесох оставката на целия Управителен съвет. За да бъде гласуването маскимално обективно, гласувах само с 30% от акциите си. Останалите гласове бяха на миноритарни акционери. В резултат единствено моята оставка не беше приета. Това беше лакмусът за мен, една своеобразна проверка, която трябваше да бъде направена.
И така, нещата вече се върнаха в руслото си. В момента изчистваме детайлите по реконструкцията. Извършваме така наречената „фина настройка”.
Но вече всичко е ясно. Проблемите са идентифицирани. Компанията се мобилизира, структурата е значително опростена. В резултат започнахме да вдигаме капацитета с по хиляда тона на месец. Така че, вече влизаме в ритъм.
Минахме през много трудности, но инвестициите, които направихме, започват да дават резултат, макар и със закъснение от близо една година.
Кога очаквате да заработите на пълен капацитет?
Очакваме да заработим на пълния си капацитет в края на тази или началото на следващата година. Според плановете ни развитие, това трябва да се случи до 2010 година, но аз мисля, че ще успеем дори да ги изпреварим.
А кризата удари ли ви и ако не, очаквате ли това да се случи?
Естествено, че кризата ще окаже влияние. Още сега се вижда как цените на много неща се вдигат, а крайната цена на целулозата остава непроменена. Това е един временен процес, един стрес, при който се получава така, че ние финансираме крайните клиенти. Всичко това ще окаже влияние, но то няма да е толкова силно и необратимо.
Колко смятате, че ще ви коства кризата?
Изчисляването на това какво ни коства кризата, е голяма грешка. По време на кризата в Сърбия всички започнаха да смятат щетите. А аз не мисля, че трябва да губим време и енергия в това. Най-важното е да работим усилено. Индустрията в момента е в по-изгодна позиция от останалите отрасли, защото няма да бъде засегната толкова силно от кризата.
При нея печалбите са 3-5%. Стигат и до 8% в добри години. В моменти на трудност като настоящия и загубите са в същите размери. При компаниите, реализиращи печалби от 300- 500%, кризата обръща тези 500% ръст с обратен знак и се получава зловеща декапитализация. Затова от огромно значение е устойчивото развитие, към което Свилоза винаги се е стремяла.
Не се притесняваме за това, че на борсата дружеството е декапитализирано. Фокусът ни в момента е върху функционирането на фабриката и постигането на поставените цели. Ние продължаваме да изпълняваме инвестиционната си програма, въпреки финансовата криза.
А активи на Свилоза налага ли ви се да разпродавате?
Не. Сега най-голяма сила имат парите в брой. За жалост в моменти като настоящия държавата не подпомага достатъчно индустрията. Но ние продължаваме да работим и ще се справим с трудностите. Това е неизменна част от живота.
Инвестирахте в собствена енергийна мощност. Това откъсва ли ви от зависимостта на растящите цени на тока, поскъпването на газа?
Нашето производство не е обвързано с цената на газа и не се влияе директно от нея. Ефекта на поскъпването може да бъде само индиректен, защото все пак промените в цените на енергийните ресурси са обвързани с много други неща. В момента инсталираме една турбина, именно за да произвеждаме ток за собствените си нужди и за да намалим консумация си.
Свиването на пазарите също ли не е повод за безпокойство?
Нормално е, пазарът неминуемо ще се свие. Но ние сме малки, регионални играчи. Много по-гъвкави сме от големите мастодонти, които са наоколо. Така че на хиляда километра наоколо няма кой да ни бие, нито с цени, нито с логистика, нито със сервиз, каквото може да се предложи на клиентите. Естествено, че ще има трудности, но ако се вглеждаме само в тях, а не във възможностите... не забравяйте, че в такива моменти от кризите много хора излизат двойно и тройно по-силни и по-богати. То е един физически закон, не се губи нищо в пространството.
Тази криза доста трудно може да ни уплаши. Аз не виждам чак толкова голяма драма в нея. Тежки периоди изживяхме. Аз си спомням 1999-та година когато влязох в Свилоза АД. Тогава тя имаше 42-43 млн. долара дългове. Нямаше незавлечен доставчик.
Можете да си представите, когато всичко ти е запорирано, не можеш да мръднеш. Тогава прибягнахме до създаване на офшорни компании, защото помните, че държавата създаде закон за чуждестранните инвестиции, не за българските. С преференциално отношение се третираха чуждите инвестиции и за това тогава вкарахме много бандити в България.
Когато страната ни се отвори през 1989-та година ние бяхме един бял лист. Без опит, напълно отворени бяхме и като чуехме италианец или германец си казвахме: А! Това е знаещ, можещ човек! Така че, сега голяма част от практиките, с които се бори ЕС са техните внесени практики, които тук ги развихме. Не сме ги измислили ние. Просто много късно влязохме в цивилизования свят на пазарната икономика. Така че много боклук се изсипа тук, дойдоха и свестни хора, но и боклук.
Аз виждам как когато се започне един голям проект, веднага около теб се завихря един кръг от фирми, които искат да откраднат нещо от теб. И това ми го обясниха от Европейската банка, като ми даваха кредита. Тогава се появиха около мен шведски и разни други фирми, които написаха фактури, че дължим толкова и толкова. Аз бях много притеснен. Тогава от банката ми обясниха, че винаги е така, когато се разчуе, че дават кредит на някого. Винаги се появявали такива риби.
Голяма загуба ли е спадът на чуждестранните инвестиции у нас?
Този спад беше неизбежен. Не забравяйте, че три четвърти от инвестициите бяха в строителството. И се изнасяха тройно. Внасят се в България, умножават се и се изнасят.
Но пък те осигуряваха една временна заетост, едно временно оживление. Знаете, че зад един човек в строителството стоят още трима- четирима изпълнители. Затова е естествено, че строителството като отрасъл ще претърпи най-голямата криза.
Проблемът идва от голямата черна дупка, която американските банки създадоха. Тя е виртуална, но сега тя трябва да бъде запълнена с истински пари. И сега всички плащаме за грешката на един малък кръг от хора, чиято алчност кара целия свят да страда.
Как ще се отрази всичко това на бизнесклимата у нас?
Бизнесът ще изпита известни трудности. Неустойчиви компании, създадени изкуствено, ще отидат в историята. Но това е еволюцията. Предстои намаляване на оборотните пари, а това автоматично намалява и потреблението.
Неща, които ние правим, са свързани с хартия и опаковки. Това са неща, които са част от стандарта на хората. В Америка на глава от населението се ползва около 350-400 кг. хартия годишно. В Германия тази бройка е над 300, чехите потребляват около 200 килограма на глава от населението. На Балканите потреблението е 35-40 килограма.
Така че ние в Свилоза имаме потенциал за разитие в това отношение и то с много бързи темпове. Ръстът в потреблението е 5-10% годишно.
Какви са прогнозите ви за тази година? И кога предприятието ще започне да работи на печалба?
Тази година ситуацията е по-различни поради реконструкцията, която проведохме. Все още правим фини окончателни настройки на инсталациите, което изисква време. Поради тази причина тази година ние ще завършим на планирана загуба. Не сме изненадани, бяхме готови за това. Но вече се подготвяме за изпълнение на плановете за 2009 г.
Имате ли банкови проблеми и предсрочно изискуеми кредити?
Това е един минал епизод от отношенията ни с Европейската банка за възстановяване и развитие. Те бяха въведени в заблуждение. Направиха проверка и сами разкриха как стоят нещата. На практика извадих акциите си от офшорна компания и ги сложих в България, където са заведени в официалния държавен регистър. По този начин елиминирах възможността за злоупотреби. Доволен съм, че взех това решение. Виждате, Г-7 също е решила да премахне офшорните зони, което е много интересно. Аз още предварително предприех същите мерки.
А защо прехвърлихте акциите си на Свилоза от офшорка?
Заради опасността от овладяване на компанията. Там процесът не може да се контролира. Там е назначен един човек, който разполага с прекалено големи правомощия. За да предотвратя такъв развой, направих огледална компания и прехвърлих акциите тук.
Проблемът беше, че не уведомих банката. Това беше с цел предотвратяване изтичането на информация, а не заобикаляне на закона или премахване на залога. Залогът следва акциите, така че няма никакъв проблем за това.
След проверката на банката имам пълното им уверени, че кредита не е изискуем предварително. Въпросът е приключен и твърдо нямаме такъв императив.
Планирате ли действия свързани с борсата, макар в последно време тя да загуби силата си на източник на капитали?
Борсата е един много сериозен инструмент. На първо място обаче ние трябва да излезем с подходяща скорост от кризата. При всички положения ще използваме борсата за финансиране на бъдещите ни инвестиционни проекти. Например фабриката за опаковъчна хартия.
На борсата обаче има нещо много интересно, на което искам да ви обърна внимание.
Когато подготвяхме IPO-то аз ходих в Лондон и един факт ми направи особено силно впечатление. Брокерите там оценяват компанията в България без да са я виждали в действителност.
Именно тази виртуалност причини известна част от проблемите на финансовата система. За жалост, при много от българските компании, листвани на борсата, действителността не съответства на виртуални образ на компанията. Някои предприятия не разполагат с най-елементарна база, но акциите им на борсата се търгуват отлично.
Това е още една причина за нашето спокойствие.
Ние произвеждаме. При нас няма виртуални средства. В Свилоза са заети няколко хиляди души, които винаги получават на време заплатите си. Нямаме и нито един лев задължение към Националната агенция по приходите.
Проблемите възникват само тогава, когато има отдалечаване от реалния свят, от реалната икономика. И ето, че фактите са налице. Неприятното е, че отново ние трябва да плащаме за това.