Логиката зад стремежа на Европейския съюз да конституционализира бюджетните ограничения и да премахне ключови икономически решения от избирателната политика, звучи неприятно. В крайна сметка, обща валута без обща политическа сфера може да оцелее само ако избирането на нови национални правителства не означава промяна на основни макроикономически политики, пише в Project-syndicate, председателят на Центъра за либерални стратегии, Иван Кръстев.

 

Според него, когато избирателите са недоволни от икономическото статукво, но нямат силата да променят съответните политики чрез демократичните процеси, те търсят конспиративни теории, включване в политическата дейност и изискват радикална трансформация на съществуващите договорености.

 

Много европейски страни вече са въвлечени в такива бунтове, тъй като обществената реакция срещу икономиите се превръща в знак на протест срещу функционирането на представителната демокрация.

 

Докато България има нисък бюджетен дефицит, тя остава най-бедната държава-членка на ЕС, обременена от бавен икономически растеж и висока безработица. Почти един милион българи са напуснали страната от 1989 г. насам, допълва Кръстев.

 

Той счита, че липсата на категорична европейска позиция и това, че протестиращите са до голяма степен изкупителни жертви на чешки и австрийски доставчици на електроенергия, които контролират местния пазар - отразява недостиг на надежда, че ЕС може да помогне да се промени ситуацията.

 

Но протестиращите в България, които принудиха правителството да подаде оставка, не искат ново правителство, счита Кръстев. Вместо това, те призовават за незабавно изпълнение на неясни, често противоречиви цели, включително ново учредително събрание и радикални промени в политическата система.

 

Така че гражданска енергия е малко вероятно да намери решения на проблемите на България, смята анализаторът. В отсъствието на ясни искания, най-вероятният изход от демонстрациите няма да са дълбоки политически и икономически реформи. Така че, скоро можем да очакваме ново поколение на българи-имигранти, пише Кръстев.

 

Според него, опитът на България, показва, че докато демократичното управление може да бъде манипулирано, за да са отвлече вниманието на избирателите от искането за икономически реформи в краткосрочен план, такава стратегия в крайна сметка е много вредна. Отнемането на властта на хората да влияят върху резултатите важни за тях, което се превръща в нов политически модел в ЕС, унищожава чувството за гражданска отговорност.

 

Изборът на Европа не е между икономии и икономически растеж. Напротив, лидерите на ЕС трябва да изберат между гъвкавост и твърдост, между това да позволят на избирателите да правят грешки или загубата на легитимност. Както криза в България показва, без надежда, финансовата стабилност е просто друго име за стагнация, категоричен е Кръстев.