Независимо от това колко са ни белите пари за черни дни никога не е излишно да помислим за възможностите да ги умножим.

Според председателя на Асоциацията на кредитните консултанти Тихомир Тошев в момента банковата система е привлякла твърде много средства, търсенето на кредити остава по-слабо и затова посоката на движение на лихвите по депозитите ще продължи да е надолу. Тези песимистични прогнози обаче едва ли биха разколебали класическия български спестовник до степен да се откаже от банковите влогове, смята експертът.

Българинът е склонен да има сигурни пари, затова ще продължи да заделя в банка, въпреки че не му носи никаква доходност и ще го прави и догодина, когато инфлацията се засили и някои от депозити ще получат отрицателна доходност, коментира спестовността ни Тошев.

За част от българите най-популярната алтернатива, която би им носила доходност, е покупката на недвижими имоти, коментира Тошев. По думите му от началото на годината има засилено търсене на имоти с цел отдаване под наем.

Според експерти от сектора "Недвижими имоти" подобна сделка би могла да носи средна годишна доходност между 3 и 6 на сто в зависимост от мястото и вида на имота и е по-добра от това да държим парите си на влог.

Ако погледнем последните данни на Агенцията по вписвания като ръст на броя на сделки, най-вероятно тази година ще приключи с около 10 - 12 на сто ръст на сделките с недвижими имоти спрямо предходната, коментира Тошев.

Според различни анализи около 20 на сто от тези сделки са с цел инвестиция, допълни експертът.

Взаимните фондове по цял свят са основната алтернатива на депозитите и интересът на българина към тях предпазливо започва да се увеличава, смята председателят на Асоциацията на кредитните консултанти.

При нискорисковите фондове, при които вероятността да се загубят средства е минимална, доходността е средно между три и осем процента, при балансираните - между 20 и 30 на сто доходност, а при високорисковите доходността може да е над 60 на сто, като съответно и рискът да се загубят парите също е голям.

От началото на годината около 150 млн. лева са вложени във взаимни фондове. Експертът препоръчва да бъдем предпазливи при подобни вложения, да съберем предварително информация за фондовете и да не очакваме, че до три - четири месеца те ще ни донесат очакваната доходност. Тя се появява в рамките на година до три. Експертът препоръчва да се започне с малка сума - до 1000 лева, като целта е да се натрупа опит като се следи паричното движение и едва след това да се рискува с по-големи суми.

Към момента българите предпочитат да влагат в нискорисковите фондове, следвани от балансираните, а най-малко са "авантюристите", желаещите да вложат парите си във високорисковите взаимни фондове, като обикновено това са добре подготвени хора, запознати с всички рискове, коментира експертът.

Според него предпазливостта на българина се обяснява с живота през годините на прехода и със сблъсъка му с финансовите пирамиди, фалитите на банки, хиперинфлацията.

Не е така обаче в Чехия и Полша, където взаимните фондове бързо навлязоха и се радват на голяма популярност, коментира Тошев. По думите на експерта и у нас това ще се случи, но ще отнеме няколко години.

През следващите няколко години част от депозитите ще излязат от банките за стартиране на собствен бизнес, посочва Тихомир Тошев. Българинът вече преживя няколко вълни на предприемачество в различни периоди, когато се виждаше, че пазарът расте, а потреблението се повишава, освен това мнозина споделят теорията, че е най-добре сами да са си началници, мотивира прогнозите си Тошев. По думите му вече се наблюдава интерес към покупка на малки квартални магазини за плодове и зеленчуци или за бързооборотни стоки, интерес има и към евросубсидиите в селското стопанство.

Друга възможност за спестовниците е директната игра на борсата, която обаче експертът препоръчва да се прави, само ако сме подготвени. Освен това, по думите му, все още не е толкова добро представянето на компаниите на борсата ни. /БТА/