Европа и Америка са много различни като икономическо пространство. Следователно не може Европа да реагира на кризата като Америка. Българският финансов сектор заради катастрофалната криза от 1996 г. – 1997 г. е много по-модерен и добре регулиран отколкото в голяма част от Стара Европа. Не искам да кажа обаче, че трябва непрекъснато да минаваме през катастрофи, за да се модернизираме.
България е част от света и ние по един или друг начин ще усетим кризата. Кризисният момент при имотите, например, е когато стойността на обезпечението падне под стойността на кредита. Ние сме далеч от това нещо. Същевременно свръхентусиазмът за растеж и нови печалби изчезва. Маржовете на предприемачите в строителните компании ще отидат там, където им е мястото. Там, където маржовете са 200%-300% или дори 500%, качеството на мениджмънта няма никакво значение.
Това са част от акцентите на главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян на дискусия, организирана от DarikFinance.bg по повод една година от началото на ипотечната криза в САЩ, прераснала в световен икономически спад.
На срещата участници бяха и финансистът Емил Хърсев, Радосвет Радев, председател на Надзорния съвет на Доверие Обединен холдинг, и Христо Карамфилов, председател на СД на BenchMark.
DarikFinance.bg ще ви представи до края на седмицата позицията на всеки един от участниците, а в понеделник /11.08.2008 г./ ще ви покажем и разширен видео репортаж с най-интересните моменти от дискусията.
Днес в две части ще поместим казаното от Левон Хампарцумян на дискусията.
Мисля че има фундаментална разлика като икономическо пространство между Северна Америка и Европа.
Европа е много по-разнородна.
Северна Америка е еднородно пространство. Разбира се, в средните щати животът е по-евтин и заплатите са по-ниски от колкото по крайбрежието. Но така или иначе цената на транзакциите върху това пространство е много по-ниска отколкото в Европа. Пример, комуникациите са драматично по-евтини. Икономическите цикли са много по-бързи. Там, когато има криза – има криза. Когато се тръгне да се излиза от кризата, всичко е много по-рязко. Законите за наемане и освобождаве на хора са изключително прости. Когато има работа – има работа, когато няма – всички знаят, че не могат да разчитат на работодателя си. Което може на пръв поглед да изглежда като ниска степен на защита, но в по-общия контекст е много по-добра защита, защото има мобилност и динамика в трудовия пазар ит.н.
Европа в това отношение, както виждате е една относително нова федерация. С недостатъчно власт на централните институции, доколкото ги има. Така че не може и да очакваме от тях да бъдат много ефективни. То е заложено в правилата, по които се работи. Дай Боже тези инициативи във финасовия сектор, примерно, които се правят – трансгранични плащания, да има неща, които да поевтинеят или да се унифицират. Това обаче е болезнен и бавен процес. Така че ние не можем да очакваме европейския контекст да реагира по огледален начин на северноамериканския. Да не говорим, че ние като държава сме още по-неефективни и още по-административно спънати.
Въпреки че българският финансов сектор заради катастрофалната криза от 1996 г. – 1997 г. е много по-модерен и добре регулиран отколкото дори една голяма част от Стара Европа. Защото там по исторически причини, има натрупани модели на работа /не искам да кажа нищо лошо за тях/. Трябва да има добри исторически причини това да е така, както е. И разбира се, не искам да кажа, че трябва непрекъснато да минаваме през катастрофи, за да се модернизираме.
По същия начин Германия и Япония, при които цялата индустрия е била бомбардирана и сравнена със земята, след войната за 20 г. успяха да направят най-модерните индустриални капацитети в света. Лигично, някой като ти счупи всичко, което имаш, то всичко, което построиш след това ще бъде чисто ново.
Отражението на кризата стига бавно до нашите земи. Дори в Източна Европа още по-бавно, защото има фундаментали фактори на растеж, като догонването на по-богатата част от Европа. Всъщност аз съм го казвал много пъти. Ние живеем с мисълта, че сме бедна държава. Ние сме бедни в сравнение с Европа. 2/3 от населението в света живее с по-малко от 1 долар на ден. По тази скала ние сме част от богатата част на света. Това че се сравняваме с най-богатите, ако е източник на флустрация, а не амбиция за растеж, е шизофренично. Защото България не е бедна държава в световния контекст. Тя е бедна в европейския. И тук пак зависи дали гледаме бутилката полупълна или полупразна.
България е част от света и ние по един или друг начин ще усетим кризата. Аз ще ви кажа кога идва кризата, например при недвижимостите. Кризисният момент е, когато стойността на обезпечението падне под стойността на кредита. Ние сме далеч от това нещо, надявам се. Може да има тук-таме някой и друг кредит или някоя банка, която е била по-агресивна, но ние сме далеч от паника на пазара в който хората продават. Защо – защото е много просто. Ако имате кредит от 100 единици за нещо, което струва 120 вие имате фундаментална стойност, която е вътре в нещото. И дори малко да ви поскъпне кредитът продължавате да плащате. Обаче, ако имате кредит от 100 единици върху обезпечение, което струва 80 единици първото, което ще ви дойде наум, ако не живеете в това жилище, т.е там, където става дума за икономическа ситуация /не в комунистическия смисъл/, то е да стопирате загубата като изваждате това обезпечение, което в случая е жилище или индустриална сграда на пазара на цена, на която пазарът ще го купи веднага. Първите, които го направят това нещо, успяват да излязат със сравнително малки загуби. Другите виждат, тръгват пазарът и предлагат на още по-ниски цени и.т.н. Получава се една снежна топка, която вече е паниката на пазара.
Ние сме далеч от това нещо. Разбира се има географски точки свръхзастроени примерно с апартаменти или хотели, които са по-близко до това. Но това може да бъде неуспех на даден проект, а не на цялата индустрия. Същевременно свръхентусиазмът за растеж и нови печалби изчезва. Маржовете на предприемачите в строителните компании ще отидат там където им е мястото. Т.е. не повече от 30%, 40% е прекалено хубаво, защото дори и 20% не е лошо. Защото предприемачите бяха свикнали да оперират с трицифрени маржове. Това е както бандитската индустрия. Там където маржовете са 200%-300% или дори 500% качеството на мениджмънта няма никакво значение, защото то е компенсирано автоматично преди да си почнал да правиш нещо. Качеството на мениджмънта има значение там, където маржовете са тънки. Защото всяка грешка се наказва безпощадно.
И ако ние успеем да си управляваме средата грамотно в епоха /защото ние имахме почти 10 години, когато целият свят вървеше нагоре и ние каквото и да правехме - правили-ненаправили растяхме с по 5-6%, като икономика/ когато светът тръва надолу средата се влошава, то качеството на мениджмънта /тук визирам и администрацията и компаниите/ започват да играят много по-голяма роля. И разбира се, тук е важно не толкова кога и как точно ще ни удари кризата, как ние ще реагираме с леко изпреварване по възможност на потенциалните заплахи за икономиката.
Примерно нашият ентусиазъм за финансиране в недвижимости, никога не е бил като банка говоря, много висок. Били сме предпазливи. Примерно през 2003 г. спряхме да даваме пари за хотели по морето. Спряхме! Решихме, че начинът по който се развива това, защото ние виждаме нещата още на фаза проекти и разрешения, отива в посока на загуба на стойност и затова спряхме. По същия начин отново ще има много по-голяма диференциация в качеството на проектите, които биха били успешни отколкото преди. Защото пак казвам, когато всичко върви нагоре и маржовете са трицифрени, можеш да правиш големи грешки и те са компенсирани. Когато нещата стигнат в по-нормална ситуация, а нормалната среда е да има конкуренция, да има диференциация, защото не сме еднакви.
* Очаквайте втората част по-късно днес.
** Едни от най-интересните акценти от дискусията можете да видите във видеофайла
