Спадът на лихвените проценти в България се забавя, а в някой сегменти дори има повишение през август. Това показват последните данни на БНБ.

Средният лихвен процент по срочните депозити на бизнеса в лева се увеличава спрямо юли с 0.04 пр.п., а по тези в евро, с 0.17 пр.п., до съответно 0.69% и 0.78%.

В същото време лихвите по влоговете на домакинствата в лева падат с 0.08 пр.п., до средно 1.47%, а тези в евро се понижават с 0.02 пр.п., до 1.20%.

При кредитите тенденциите на спад на лихвите също се забавят. През август 2015 г. спрямо юли 2015 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро за бизнеса, договорени в левове, нараства с 0.27 пр.п., до 5.83%, а при тези в евро, с 0.01 пр.п., до 5.14%.

Част от потребителските кредити също поскъпват. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се повишава с 0.26 пр.п., а по тези в евро се понижава с 0.40 пр.п., до съответно 10.87% и 7.07%.

При жилищните кредити в левове той намалява с 0.03 пр.п., до 5.61%, а по жилищните кредити в евро, с 0.13 пр.п., до 5.71%.

Обръщането на тренда на понижение на лихвите е логично с оглед на огромния депозитен ресурс в банковата система на страната, възлизащ на стойност над 60 млрд. лв., което е с 10 млрд. лв. повече от сумата на отпуснатите кредити за бизнеса и домакинствата.

 

През тази година и българската държава е по-малко активна в емитирането на облигации на вътрешния пазар. Всичко това принуждава банките да вдигат таксите, за да запазят нормите си на печалба. Слабото търсене на кредити обаче ограничава възможностите на този подход, като вече половината от приходите на кредитните институции идват от такси и комисионни.

 

На този фон, въпреки политиката на количествени улеснения в размер на 60 млрд. евро месечно, провеждана от Европейската централна банка и нулевите или дори отрицателни лихви в еврозоната, лихвените нива в България са близо до дъно и вероятно ще започнат да нарастват през следващите месеци, за което ще спомогне и традиционно повишеното търсене на кредити в края на годината. Този ръст обаче едва ли ще е голям с оглед на финансовите условия в еврозоната, които макар и в ограничена степен влияят и на българските банки.