Отскоро из София радват окото три електромобила, които на всичкото отгоре се фукат с безплатен паркинг в центъра и още куп привилегии. Феновете на този тип еко-возила се множат, но дали желанието ни да видим електромобилите като масов транспорт няма да си остане само блян?

Съществува една хипотеза, че мечтаещите за кола на ток криво сме си направили сметките, но не защото онова, с което зареждаме батериите на автомобила си може да е произведено чрез изгарянето на мръсни въглища. Причината е в самият материал, от който се изработват батериите на електромобилите, и по-конкретно литият. Официалните геологически проучвания показват, че залежите от ценния метал не са достатъчни, за да бъде обезпечено съществуването на електромобила като масово возило.

Последно се говори за 58 мегатона литий в разработвани находища и в полета, които все още не се експлоатират. В същото време автомобилната индустрия се цели в достигане на производство от 1 млрд. електромобила.

Един електромобил има нужда от поне 30 kWh батерия, като литиево-йонната се прави с 1.5 кг. литиев карбонат на kWh капацитет или 42 кг. литий на един автомобил. Това  означава, че ще са нужни 42 млрд. килограма литий или което е 42 мегатона - количество, което изглежда опасно близо до резервите от литий в недрата на Земята.

Разбира се, литият се ползва не само от автомобилната индустрия. За там отиват малко над 20% от добиваното количество в глобален мащаб. Също толкова ползват производителите на порцелан и стъкло, фармацията, при това доста преди откриването на литиево-йонната батерия в края на 90-те години.

До тогава добивът на литий и търсенето му не бяха стимулиращи за минната индустрия. Действително потреблението не бе голямо, а това бе причина цените на суровината да са относителни ниски, като това се наблюдаваше и през 2009 година.

С навлизането на литиево-йонната батерия в изграждането на потребителска електротехника като мобилни телефони, лаптопи и безжични устройства, търсенето леко се подобри. Въпреки това цените на лития не се повлияха съществено. Потенциал да направи това има електромобилът, който според анализ на Morgan Stanley всъщност първо ще се превърне в масово-желан във варианта хибрид. С налагането на хибридите, всеки ще иска да си купи електромобил, което ще доведе до рязко покачване на търсенето на метала, се посочва в анализ на банката.

Най-големи залежи от ценният метал има в Южна Америка, където са депозирани  80% от световните доказани резерви. Като производител обаче Чили е на първо място с 69% от общата продукция към 2009 година, следван от Аржентина с 29%, Австралия, Канада и Зимбабве. Китай, Русия и САЩ също имат залежи, чието експлоатиране може да ги нареди на челно място в класациите. Смята се, че Боливия и Афганистан също притежават значителни залежи от ценния метал, но това не е доказано геологически.

Тези статистики, които показват, че няма достатъчно литий за направата на желания брой електромобили в глобален мащаб, са отдавна известни, но е очевидно, че въобще не стряскат индустриите, произвеждащи техника и автомобили, ползващи батерии с литий. Всяка година се наблюдава ръст в броя на произвежданите продукти, ползващи този тип захранване, като прогнозите сочат, че до 2015-та година ръстът им сред потребителите ще е с 25% спрямо сегашните нива на проникване в ежедневието и бита.

По отношение на електромобилите се очаква, че симпатията към тях ще успее да ги наложи в градовете, като в Токио например се работи върху мрежа от таксита, които зареждат от щепсела. В Европа също има такива опити, подкрепяни сърдечно от местните власти. 

Ако попитате шеф на компания от автомобилния бранш, която продава хибриди и електромобили за това ще им стигне ли литият, за да реализират производствените си цели, той ще ви каже, че приказките за недостиг на ценния метал са мит. Според хората в бранша това са неистински прогнози, създавани и тиражирани в обществото от петролните магнати, които искат хората да продължат да купуват бензиновите коли. 

Природозащитниците пък биха добавили, че литиево-йонните батерии напълно се рециклират и ако междувременно бизнесите успеят да изградят мощности, които да вършат това евтино, тази страховита хипотеза, мигом губят силата си.

И ако се върнем пак към родната действителност, това за нуждата от рециклиране, може само да ни радва, защото в България има силни компании и професионални кадри в областта на производство и рециклиране на автомобилни батерии. За един инвеститор това означава, че може да се възползва хем от евентуалния ръст в цената на лития, хем от евентуалния ръст на тази индустрия, която вече завзела позиции не само в страната, но и в региона.

За обикновения природолюбител пък означава, че поне в близко бъдеще из мрачните облаци над електромобилното бъдеще пробиват сгряващи слънчеви лъчи.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!