Летенето с ниски разходи – или low cost – вече спечели (поне засега) регулативната битка за свободна конкуренция в небето на ЕС. По подобен начин се развиха нещата и с наземния транспорт (най-вече автобусен), пише Лъчезар Богданов в Блога за икономика.

 

Според него отговорът на традиционните превозвачи, явно или чрез заобиколни методи, е да създадат усещането за „компромис” когато се ползват low cost компании – получаваш ниска цена, но услугата е по-лоша. За да покаже, че не е така Лъчезар Богданов разказва за едно кратко до Англия.

 

Първи евтин полет

 

Признавам си, че за пръв път летя с нискотарифна (low cost) компания. Полетът е София – Рим.  Като съчетаем  това с ранния час на излитане, очакванията ми бяха за няколко часа нерви и страдания. Нищо подобно. Като изключим опашката на проверката за сигурност (което си е ангажимент на летището, пък и преминах за 10 минути), всичко стана много бързо. Липсата на фиксирани места предполагаемо трябва да води до бутане и състезание – обаче повечето пътници изглежда не припираха да изберат „най-доброто” място. Всъщност, ако има бутане и блъскане, то не е за местата, а за поставяне на ръчния багаж – което обаче се случва и при полетите с фиксирани места. Самолетът изглеждаше почти нов, седалките бяха подредени точно както в традиционна авиокомпания. Не знам откъде идва митът за „наблъскването като сардели”. Всички от екипажа са много учтиви и усмихнати. Липсата на включени храни и напитки в цената на билета не е голяма болка – оказа се, че цените са по-ниски от кафетата на летищата в София и Варна (и други по Европа). Приемат кеш в няколко валути, банкови карти и дори монети.

 

Евтин трансфер до летището

 

След няколко дена трябва да посетя Великобритания. Проблемът се усложнява, защото от Рим няма директен полет до Бирмингам. Избирам Ливърпул – отнема ми няколко минути търсене в интернет да разбера, че за около 3 часа мога да стигна с автобус (с 1 прекачване) от летището в Ливърпул до Бирмингам. Полетът от Рим обаче е от Чиампино – старото летище, което е станало основен хъб на low-cost компаниите – а до него няма удобен градски транспорт. Още няколко минути търсене и намирам автобусна компания, която прави трансфери от центъра (гара Термини) до летището – компанията е английска, но предлага трансфери и в Европа. Пътуванията са на всеки 20-30 минути, билетът е 4 евро при покупка по интернет и 6 – на място. За сравнение, обществения превоз с влак до другото летище е 14 евро.  Автобусната компания си има нещо като малък терминал до гарата, с интернет кафе. Всички говорят перфектен английски. Още като се появиш с куфара и леко объркания поглед някой ти предлага помощ. Дават ти разписание, препоръка кой автобус да вземеш, ако търсиш хотел ти предлагат опция за резервация.

 

Англия и low cost

 

Няколкото дни в Обединеното кралство ме убеждават, че англичаните явно много харесват евтиното пътуване. Бизнесът е реагирал адекватно- както превозвачите, така и управляващите инфраструктурата. На летището в Рим се качваме на самолета директно от изхода на терминала. Основно – англичани. Оказва се, че на този полето може да си поръчаш и топла храна – супа, спагети, мексикански ястия, пица (за разлика от студените сандвичи със стара питка и резен шунка и кашкавал, които гордо предлагат традиционните превозвачи „безплатно”). Цените са 5-7 евро, сандвичите пък са 3-4 евро и изглеждат добре – но след обилна закуска в хотела нямах „място” да опитам.

 

Трябва да сменя с автобуса за Бирмингам, което отнема пресичане на едно кръстовище и 50 метра ходене до малък, но чист и поддържан частен терминал на „евтината” автобусна компания. Отново ми предлагат съдействие, като виждат отпечатания билет в ръка и вперения ми в екраните поглед. Шофьорът на автобуса повтаря операцията от предишното пътуване, като, по подобие на самолетен пилот, разказва накратко откъде ще минем, междинните спирки и дали се очакват забавяния по магистралите (нямаше).

 

Отварям една голяма скоба. Реших за половин ден да посетя и Лондон, като предпочетох този път да пробвам с влак. Линията се оперира от частен превозвач с чуждестранно участие. В интернет може да купиш билет дори от мобилния си телефон, като тарифите са супер гъвкави според това кога пътуваш – ако не си в час пик, цените са близо 4 пъти по-ниски. Все пак отидох на гарата, където една възрастна, но много учтива служителка веднага ми препоръча най-изгодната тарифа, пожела ми приятен път и ме упъти към перона. Във влака има контакти (за зареждане на телефони и компютри) и достъп до интернет, макар и само за абонати (може да си купиш достъп дори за няколко паунда). Признавам, че трудно може да се нарече low cost – все пак беше по-скъпо от българските железници например (но не много) – но разликата с държавните монополи, не само в България, беше очебийна.

 

Назад към България!

 

За София летях от Лондон-Лутън. За целта отново ползвах същата автобусна компания, която предлага редовни автобуси от Бирмингам за летището (и други летища около Лондон). „Упражнението” се повтори, много си благодарихме за пътуването и така се озовах пред терминала в Лутън.

 

Ако има летище, проектирано за low-cost пътуване, това изглежда като идеалния пример. Сградата не е архитектурно чудо, но пък няма как да се загубиш в правоъгълник, нали?

 

В обменните бюра се търгуват освен основните валути и тези на страните от Източна Европа. Надписите навсякъде са на няколко езика освен английски, а говорителят на летището прави обявленията на английски и полски (явно това е доминиращата клиентска база и летищният оператор се адаптира към клиентите). Има множество магазини, кафенета и ресторанти на прилични цени.

 

Качването на самолета става по познатия начин – след изхода, 30-40 метра по очертана пътека директно в самолета. Въпреки късния час, екипажът е учтив и ентусиазиран да работи. И отново позната продажба на храна и напитки до кацането в София.

 

Според Богданов това пътуване повдига няколко въпроса. На първо място защо си мислим, че средиземноморските народи са топли и учтиви, а северните са груби и неуслужливи, като опитът непрестанно ни убеждава в обратното?

 

Дали производителите на карети и файтони не са осмивали автомобила преди 110 години, точно както сега традиционните авио и жп превозвачи атакуват low cost компаниите?

 

И най-вече защо правителството не изпрати няколко ръководни служителя (и синдикални лидери) в БДЖ на произволно двуседмично пътуване примерно в Обединеното кралство?