Може би съвсем уместно, докато вървеше преброяването на гласовете на референдума за независимост на Шотландия, дъждовни облаци надвиснаха над Великобритания, попарвайки надеждите на привържениците на независимостта.

В последните две седмици от кампанията Шотландия се радваше на необичайно за сезона слънце, което изглежда отразяваше нарастващия оптимизъм на шотландците. С дъжда дойде студена доза реалност.

Последният месец от кампанията беше белязан от все по-отчаяни обещания от големите политически партии в Лондон за предоставяне на повече правомощия на Шотландия, ако остане в британското семейство. Тези обещания, давани чрез първите страници на шотландските вестници, намирисваха на паника на фона на социологическите изследвания, които показваха, че привържениците на независимостта скъсяват разликата. За мнозина шотландци, това приличаше повече на рушвет, отколкото на добре обмислена политика.

Ако е било рушвет, явно някои шотландски избиратели са го приели. Окончателният вот от 55% на 45% в крайна сметка не беше толкова близък, колкото мнозина социолози предричаха. Трудно е да се каже какво повлия на тези, които до влизането си в избирателната секция не бяха решили как да гласуват. Виждайки думите, изписани на бюлетината, "Трябва ли Шотландия да бъде независима държава?", страховете за работните места, икономиката и отбраната надделяха над мечтите за свобода, самоопределение и противопоставяне на управляващия елит в Лондон. Внимателно оркестрираните заплахи и мрачните прогнози на банки и големи компании, че цените и безработицата ще се увеличат, вероятно също имаха желания ефект.

Но дори за обезсърчените привърженици на независима Шотландия имаха известни основания за оптимизъм. Последните няколко седмици показаха ниво на дебат и ангажимент, който обръща тенденцията на политическа апатия. Надеждите са, че участието от 84.5%, най-високото от въвеждането на всеобщото избирателно право през 1918 г., успя да наелектризира избирателите в други части на Великобритания и предизвика съживяване на интереса към политическия процес.

Когато Шотландия се събуди от колективен махмурлук, или по-вероятно опита да остане будна след партито, продължило цяла нощ, и двете страни ще си задават въпроса, а сега какво?

Някои привърженици на независимостта вече мислят за следващата благоприятна възможност за референдум. Някои информационни канали, които никога не се страхуват да възприемат неологизми, говореха за "невърендум" – преповтаряне на вота на всеки пет-десет години, докато националистите получат желания резултат. Други смятат, че по-старото поколение, по-голямата част от което подкрепя оставането в Обединеното кралство, ще отмре и ще бъде заменено от по-млади избиратели, подкрепящи независимостта, и че след 20 години шотландците естествено ще изберат независимостта.

Засега обаче започва битка за прилагане новите автономни правомощия преди следващите парламентарни избори през май 2015 г. Консервативният премиер Дейвид Камерън и лидерите на другите основни партии трябва да изпълнят обещанията си.

Шотландският първи министър Алекс Салмънд вече съобщи, че ще се присъедини към преговорите, целящи конституционно уреждане в идните няколко месеца. Опитни политически коментатори обаче отбелязват, че партиите се карат от десетилетие за по-справедливо представяне и вземане на решения не само за Шотландия, а също и за Уелс и Северна Ирландия, така че е малко вероятно скоро да бъде постигнато споразумение.

При управлението на Тачър през 80-те години на миналия век беше често срещано в части от Великобритания да видите стикери върху коли с надпис "Не ме обвинявай, аз гласувах за лейбъристите". Мнозина се опасяват, че обещанието на Уестминстър за по-голяма автономия ще бъде невъзможно за изпълнение. В този случай скоро можете да видите коли в Шотландия със стикер "Не ме обвинявай, аз гласувах с "Да". /Мартин Аткин /БГНЕС/