Македонското правителство удари спирачката и обяви извънредно положение по южната и северната граница. С тази стъпка Скопие се опитва да окаже натиск върху Европейския съюз. Защото бежанците са не македонски, а европейски проблем, коментира Зоран Йордановски в Deutsche Welle.

 

Кадрите от хаоса в Гевгелия, най-южния македонски град на границата с Гърция, обиколиха света. Отчаяни хора се опитват по някакъв начин да скочат в претъпкания влак. Тези кадри напомнят за 1999 година, когато откъм Косово се надигна бежанска вълна от 300 хиляди души. И тогава, и сега върху Македония - без нейно участие - се стоварва сериозен проблем, с който тя изобщо не може да се справи.

Да, днес бежанците са много по-малко, отколкото през 1999 г., пък и повечето просто искат да продължат нататък. Но ако тогава страната с всички сили се опитваше да помогне на бежанците, сега възниква впечатлението, че македонското правителство твърде дълго остана безучастно. Нека да си припомним, че близо 30 бежанци загинаха на железопътна линия в Македония, която бяха избрали като пътеводител в пешеходния си поход към Сърбия.

Очевидно македонските власти са си извадили поука от случилото се през 1999 г. Тогава техните молби за помощ към международната общност дълго време останаха без ответ. Същото става и в момента. Ето защо сега правителството просто удари спирачката. То обяви извънредно положение по южната и по северната граница, за да може да изпрати там и армията - иначе границата се охранява само от полицията.

Броят на хората, които идват от Гърция - сирийци, иракчани, афганистанци, пакистанци, африканци - непрекъснато се увеличава. През последната седмица той достигна 2 000 души на ден. Само за изминалите два месеца, през които македонското правителство се опитва да регистрира хората, нелегално преминаващи границата, и да им даде право на тридневен законен престой в страната, бяха преброени над 41 хиляди бежанци.

Едва 47 измежду тях подадоха молби за политическо убежище в Македония, останалите навярно вече са някъде в ЕС - но въпреки това за Македония проблемът е голям. Малката страна с около 2 милиона жители се тресе от тежка вътрешнополитическа криза. Да не говорим, че Македония е сред най-бедните държави в Европа. А бежанците всъщност са не македонски, а европейски проблем.

Тези хора влизат в Македония от една страна-членка на ЕС и искат да достигнат други държави от съюза. В Македония все по-често ще чуете упрека, че Гърция изобщо не се опитва да спре нелегално преминаващите северната ѝ граница. Тъкмо обратното, гърците организирано транспортират бежанци от егейските острови до самата граница с Македония.

Така един проблем на ЕС се прехвърля върху бедния съсед. Това обяснява и решението на македонското правителство. Официалната позиция гласи, че границата се затваря, за да бъде гарантирана сигурността на населението и за да може по-добре да се организира приемането и транспортирането на бежанците.

Но тази мярка не решава проблема. В ничията земя между Гърция и Македония вече са се скупчили хиляди хора, които спешно се нуждаят от храна и медицинска помощ. И натискът, който идва от тези хора, непрекъснато расте. Македония се надява, че и ЕС ще усети този натиск и тъкмо поради това затвори границата си. Защото в Европа се намират пари за издигане на огради по границите, но няма пари, за да се помогне на една страна, която случайно се е оказала част от маршрута на бежанците.

Днес вече няма драматични кадри от гарата в Гевгелия, но напрежението си остава. Проблемът не може просто да се подмята като горещ картоф, защото става дума за страдащи хора. И тъй като по нищо не личи, че ЕС смята бързо да реагира, трябва да се подготвим за нови стряскащи репортажи, навярно и за кадри с насилие в хода на тази драма, която е на път да се превърне в трагедия. Впрочем, тя отдавна вече се е превърнала в хуманитарна трагедия.