Голяма част от българските фирми ползват възможностите, които предлагат офшорните зони, за да оптимизират данъците си или за да получат конфиденциалност. Напоследък Малта се очертава като дестинация - звезда за българските бизнесмени, тъй като чрез нея те могат да намалят данъците си съвсем законно до под 5%.

Това сподели в предаването ИконоМикс по Дарик радио Павлина Петрова, изпълнителен директор на къщата за счетоводни и одиторски услуги Зара консулт. Петрова изтъкна, че през последните години България също добива имидж на дестинация, която без да попада в дефиницията на офшорна зона предлага подобни възможности на чуждия бизнес. Според нея е много вероятно Европа да опита да наложи натиск върху правителството ни за повишаване на ставката на корпоративния данък, която в момента е най-ниската в ЕС.

Може ли да се каже, че почти всички големи компании в България избират офшорна регистрация, за да оптимизират разходите си?

Според мен българският бизнес не избира често тази опция офшорна компания и за това има причини. По принцип, с една правилно планирана структура, данъчната тежест може да бъде намалена до под 5%, като тук става дума за данък корпоративна печалба, който у нас е 10%.

Когато например става въпрос за продажба на фирма (дялове или акции), става въпрос за капиталови сделки и тогава би могло да се направи такава структура, че данъкът да се сведе до 0% при това напълно законно.

Вие казвате, че според вас българският бизнес не познава и не използва много тази възможност. Големите компании поне не познават ли тази възможност?

По принцип, когато говоря за българския бизнес, аз гледам мащаба. Мащабът това са малките и средните фирми. Те са гръбнакът на нашата икономика. Тях имам предвид когато казвам, че те не се обръщат често към такъв тип услуги, каквито осигуряват офшорните зони. Да, предполагаме, че голяма част от големите български компании използват услугите на офшорните зони. Освен това е видно, че големите международни компании, които влизат в България, го правят чрез офшорни структури.

От вашата практика, в кои индустрии най-често избират да създадат офшорна компания?

Услуги и търговия на едро –внос, износ , както и капиталови сделки. Има бизнеси, в които по принцип такъв тип данъчна оптимизация е неприложима – да речем търговия на дребно, производство, в което се използват български суровини и материали и после стоките се реализират на българския пазар.

Каква е причината малкият и средният бизнес да не търси тази услуга? Всеки би искал да плаща по-малко данъци и то законно.

Причините са не една и две, но ако трябва да кажа основното, през последните години се случиха на първо място доста умни промени в нашето данъчно законодателство, които охладиха интереса на българския бизнес към офшорните зони. Например, тогава, когато българска компания получава разходни фактури и договори от фирми - контрагенти от офшорни юрисдикции, то тези разходи се облагат с данък при източника в България, който е 10%. Това е и ставката на данък-печалба, с което такъв тип операции се обезсмислиха. Това беше много умна промяна.

От друга страна сама по себе си ставка от 10%, която е най-ниската в рамките на Европейския съюз, мотивира българския бизнес да си плаща този 10% данък и да прави спокойно бизнеса си, без да се притеснява.

А иначе колко струва да имаш офшорна компания? Скъпо удоволствие ли е това?

Зависи. Често цената варира между 3 и 10 хил. евро. Това представлява цена за регистрация плюс таксата за годишна поддръжка, като цената варира за различните дестинации. Основните такси за откриване на фирма са относително ниски. Например 900 GBP струва откриването на компания в Белиз,  1 200 GBP  за BVI - компания.

Допълнителните nominee услуги (и не само – също виртуален офис, счетоводство) формират крайната цена от 3 000 € до 10 000 € за най-скъпите дестинации.  Напоследък много се търси Малта, където цената е 1 200 евро за регистрация.

Услугата не е евтина, но тя се ползва от фирми с големи обороти, за които изброените цени не са високи, съпоставени с обемите им.

Може ли да кажете къде най-често разкриват офшорни фирми българските компании?

Базирайки се на опита ни, най-предпочитани юрисдикции са Кипър, Британски Вирджински острови, Панама, Малта. Кипър бе особено популярна през изминалите 7-8 години, но от 1-2 години насам тенденцията е интересът да се измества към Малта.

Причините за това са в не толкова добрата репутация на Кипър като юрисдикция през последните години. В много европейски държави Кипър бе поставян и в последствие изваждан от така наречените черни листи . Другата основна причина е данък печалба, който в Кипър е10%, а в Малта е 5%, което се оказва по-подходящо за данъчна оптимизация.

Във вашата практика кой е водещият мотив за български компании да регистрират офшорна компания - данъчна оптимизация или да скрият собствеността си?

Най-често целта за регистриране на офшорна компания е оптимизация на дължимите данъци. Разбира се, с помощта на една правилна структурирана офшорна структура, могат да се постигнат защита на собственост, облекчени изисквания на отчетност, ниско ниво на бюрокрация и така нататък. Много често се случва да срещаме клиенти, които са богати хора, хора с успешен бизнес, които вече са платили своите данъци и независимо от това имат притеснения и предпочитат да не афишират богатството си, държат да си осигурят конфиденциалност.

Често срещатна услуга е учредяването на така наречените тръстове. При тях отново говорим за богат човек, който си е платил данъците, но има например дъщеря и би искал да й остави някакви активи под формата на наследство. Това би могло да се оформи като тръст, който да бъде учреден в Швейцария; да бъдат направени съответните влогове и неговата дъщеря да може да се ползва от тези средства след определен период от време, например, когато стане на 25 години. Това в България не се прави, но е един разумен довод клиент да дойде и да потърси такава услуга.

По принцип, мотивът конфиденциалност - той по-скоро положителен ли е или отрицателен? Каква е причината, поради която един бизнесмен би предпочел да запази анонимността си?

Причините могат да са различни. Разбира се, има и ситуации, в които средства са придобити по незаконен начин и техните собственици търсят начин да ги изнесат или преместят от една юрисдикция в друга. Има такива ситуации не само в България.

Съгласна ли сте с тезата, че ако искаш да си оптимизираш данъците си, ще отвориш офшорна компания на близо – Кипър, Малта. Ако обаче искаш да скриеш самоличност, откриваш компания в някоя островна държава, където регулациите на тези фирми са малко по-ниски?

Действително, в рамките на ЕС се въвеждат все по-строги регулации по отношение на офшорните компании и особено в частта разкриване на информация. Това вече факт. Аз мисля, че тези мерки са стъпка в правилната посока. Те се налагат като противодействие на бизнес структури, които оперират в сферата на сивата икономика и противозаконните дейности, защото, както казахме, има и такива, за които приоритет не е данъчната оптимизация, а трансфери на финансови средства, придобити по незаконен начин.

Фактът, че в България сме с най-ниски данъци в ЕС, със засилването на регулации по отношение на офшорни компании, има ли потенциал да се отрази благоприятно върху нас и все повече компании да пожелаят да регистрират клонове в България?

В момента в рамките на ЕС има три юрисдикции, които се радват на облекчен данъчен режим. Това означава, че те имат най-ниски данъчни ставки и то без да имат лоша репутация. Това са Кипър, Малта и България.

Между другото знаете ли как наричат България в международните бизнес среди ? Наричат я Бестшор. Причината за това е, че имаме най-ниската данъчна тежест в рамките на ЕС, нямаме репутация на офшор, много ниски са цените на недвижимите имоти и индустриалната собственост, имаме отлично обучени кадри, ниска цена на работната сила, много стабилна банкова система, надеждна политическа и икономическа среда.

Знаете, две последователни правителства, независимо от допуснатите грешки (всеки бърка) отстояваха и успешно отстояват икономическа и данъчна политика, която непрекъснато засилва интереса на чуждестранния бизнес към България. Надявам се тези процеси да продължат и за в бъдеще, защото няма съмнение, че натискът от Европа за увеличаване на данъчните ни ставки ще е голям. Смятам, че за една малка икономика, каквато е нашата, привличането на чуждестранни инвеститори чрез предлагане на облекчен данъчен режим и отлична бизнес среда, е от огромно значение.

Вярвам, че не е далече времето, когато все повече и повече чуждестранни компании ще идват да произвеждат в нашата страна.

Заговорихме за инвестиции. Как гледате на тезата, че голяма част от чуждите инвестиции в България са си в същност български инвестиции, които влизат у нас чрез офшорните фирми, регистрирани от български бизнесмени?

По-скоро смятам, че това беше мащабен за икономиката ни процес в първите 10 години от Прехода и особено по времето на масовата приватизация. Аз мисля, че днес икономическата ситуация в България е коренно променена и вярвам, че вървим в правилна посока.

И все пак, ако трябва да разгледаме тезата, тъй като при създаването на офшорни структури често се използват номинални услуги, тоест действителният собственик на фирмата е скрит зад подставено, чуждестранно лице, то не могат да се правят изводи, базирани на каквато и да било статистика за броя на българите, които ползват такъв тип услуги. Могат да се правят само предположения.

Но пък по отношение на тази част от тезата, че парите с източник България се връщат отново тук, можем да се позовем на Търговския регистър и да направим определени изводи. Фирмите създадени след 1989 година са 1 милион. Пререгистрираните фирми в Търговския регистър са около 450 хиляди. Предполага се, че това са действащите, активните фирми в България.

От тях фирмите с мажоритарен чуждестранен дял от офшорни зони са както следва: Кипър – 2 300 фирми, Британски Вирджински острови – 390 фирми, Панама – 380 фирми, Малта – новата звезда – 350 фирми. Това са тези фирми, за част от които би могло да се предположи, че зад официалните собственици - чужденци, стоят българи.

Тоест, бихме могли да мислим, че това са тези фирми, за част от които би могло да се предположи, че зад официалните собственици - чужденци стоят българи.

Първо, виждате, че техният брой е пренебрежимо малък и второ, нека да погледнем ситуацията и от друг ъгъл. Ако приемем, че някакви парични потоци излизат от България по някаква причина, то опцията те да се върнат, за да се реинвестират в България, е далече по-благоприятна, от тази, да се влеят в някоя чужда икономика. Така че не виждам нищо обезпокоително.

Надявам се и занапред българското правителство да продължи да отстоява позицията си в подкрепа на малкия и среден бизнес – български и чуждестранен, който, знаем, е гръбнакът на нашата икономика и вярвам, че това ще един от основните фактори, който ще ни изведат от трудната икономическа ситуация, в която, между другото, се намираме не по наша вина.