Само за десет години населението на България се е стопило с повече от половин милион души. Това сочат окончателните данни от преброяването на населението и жилищния фонд, което се проведе през февруари. Според националната статистика в България живеят - 7 364 570 души. Една трета от тях са концентрирани в три области -София, Пловдив и Варна. В същото време у нас има 181 населени места без нито един жител.

И още 91% от хората са решили да се самоопределят етнически. 5,66 млн. от тях заявяват, че са българи, повече от 588 000 души - като турци и 325 000 като роми. Вече обаче се появиха съмнения, че тези цифри не са точни заради графата „не се самоопределям” и факта, че има 9 %, които не са попълнили доброволните въпроси.

Председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева коментира данните в предаването „Денят” на Дарик:

Тъй като въпросите за етническото самоопределяне като че ли са най-интересни, и те бяха доброволни, появиха се съмнения, че достоверността на резултатите не е съвсем точна. Как може да обясним това, че има хора, които са дали доброволен отговор „не се самоопределям”. Какво означава това - аз не съм… ?

Първо, няма никакво съмнение в обективността на резултатите от Преброяване 2011 и не може да има, тъй като сега, първото, което искам да кажа, е, че въпросите за майчин език, вероизповедание и етнос по препоръка на ООН и съгласно българската Конституция, Закона за статистиката и Закона за преброяването, са доброволни въпроси. Т.е. всеки има право да отговори или да не отговори на този въпрос и факта, че 91% от българското население е отговорило на този въпрос, е един атестат за това, че, първо, българският народ се отнася абсолютно сериозно към тези въпроси, и, второ, че не е имал никакъв проблем и почти всички са отговорили на този въпрос.

Защо има и друг отговор „не се самоопределям”? Защото има хора, най-често от смесени бракове, които… примерно майката е българка, бащата е финландец, и много хора не знаят как да се определят. Те смятат, че този въпрос е важен, смятат да отговорят, но просто не могат да преценят към коя етническа група да принадлежат. Второ, съвсем различно е ако вие смятате, че не трябва да отговаряте на въпроса за етноса. Един факт, който мога да споделя с вас от нашите данни, голяма част от тези 9%, които не са отговорили, са за деца от 0 до 9 години. Т.е. напълно логично е техните родители да не са попълнили за децата си, тъй като имат разбирането, че детето като навърши 18 години, или стане по-голям човек, тогава ще може само да определи своя етнос.  

Т.е. предположението, че в България има по-голямо ромско население или по-голямо турско население отколкото са данните, предоставени на база 91% от преброяването, не са съвсем основателни?

Да, аз не намирам тези твърдения въобще за основателни. По никакъв начин те не са аргументирани. Трябва хората, които изнасят някакви числа или някакви оценки, различни от преброяването, да представят някакви аргументи. Аз такива аргументи към момента не съм видяла.

По време на презентацията поставихте въпроса данните да се коментират обективно. Страхувате ли се от политически оттенък на коментарите точно в сферата на доброволните отговори с майчиния език, вероизповеданието и самоопределянето от етническа група?

В никакъв случай не се страхувам. Не изключвам възможността да се използват резултатите от преброяването, да се коментират по некоректен начин, но това, което аз смятам за наше задължение, е да осигурим достъп до всички данни от преброяването. И, както виждате, ние не просто сме обявили данните на пресконференция, а всички данни от преброяването са достъпни на интернет страницата на Националния статистически институт. И нещо повече - ние сме качили данните от 1900 г. досега от всички преброявания точно за да дадем достъп на всички граждани да могат да ги прочетат, да ги осмислят и да ги анализират. Второто важно нещо, което е задължение на НСИ, е да обяснява тези числа, и с помощта на медиите, както правим в момента, да бъдат обективно тълкувани и правилно интерпретирани.

Българите и ромите се увеличават спрямо предишното преброяване преди 10 години, а турците намаляват. Как бихте обяснили тази тенденция?

Един чудесен въпрос, който ми дава възможност отново да демонстрирам, че данните трябва да бъдат интерпретирани много внимателно и коректно. Намаление в абсолютния брой, като брой лица има при абсолютно всички етноси. Т.е. негативните демографски тенденции - по-малка раждаемост повече смъртност, както и емиграцията, са се отразили на абсолютния брой на всички етноси, не само българи, турци и роми. Това се отразява и в броя на арменците, които са една традиционна общност, която живее в България, или на власи, на каракачани, ако погледнете по-подробната таблица. Има една много малка промяна в структурата. Аз бих характеризирала самата тенденция като запазване на относителната структура, защото се увеличава с много малко дела, а не абсолютния брой на лицата, самоопределили се като българи. И имаме увеличаване на дела на ромите с 0,2%, но при тях също има намаление на абсолютния брой.

Данните, които сега обяснихте, ще бъдат ли наблюдавани по същия начин и на предстоящите избори през октомври?

Какво означава да видите същите данни. Националният статистически институт е оповестил окончателни резултати от преброяването. Това означава, че тези резултати не подлежат на никаква промяна, те са в сайта на НСИ и надявам се ще бъдат там и след 100 години, ако се ползва интернет, а не някаква по-съвременна технология.

Доколко и в изборните списъци ще има подобни данни, които отговарят на населението, което живее в България?

Изборните списъци се правят от системата ЕСГРАОН. НСИ няма нищо общо с изготвянето на изборните списъци. Ние по никакъв начин не участваме в подготовката на изборите, така че отговорът е не.

Досега коментирахме големите етнически групи, но нека поговорим и за по-малките. Имаше ли хора, които се самоопределиха по странен начин - като марсианци, джедаи?

Имаме много малко такива единични случаи, по двама-трима марсианци, ескимоси, джедаи, което е още едно доказателство, че българският народ се отнася много сериозно съм този въпрос и се е възползвал от правото си на самоопределение и се е съотнесъл към основните етнически групи, които живеят на територията на България.

Не мислите ли, че едно такова самоопределяне, като марсианец например, е несериозен подход към важността на преброяването?

Да, смятам така, но в края на краищата това е право на всеки български гражданин да се определи такъв, какъвто се чувства.

Сама споменахте, че една от притеснителните тенденции, които наблюдавате, е сериозното застаряване на населението.

Да, така е.

Тя се наблюдава и от предишното преброяване. Може ли да допуснем, че в следващите 10 години някои от факторите, които са повлияли за нея, могат да бъдат пречупени и кривата да тръгне нагоре?

За съжаление в демографията нещата се случват много бавно и тенденциите се обръщат много бавно, така че отговорът ми е по-скоро не. Това е един от основните изводи, които трябва да приемем - че населението на България застарява. Процес, които се наблюдава и във всички останали европейски страни. … И да се направи анализ на всички последици, които следват от този факт - че се увеличава дела на възрастното население в страната и намалява дела на младото поколение.

На мястото на всеки 100 души, които се пенсионират и излизат от пазара на труда влизат 70. Това бяха данните, които представихте.

Да, това е един от най-красноречивите примери за остаряване на населението.

Ако се позовем точно на тези данни, може ли да очакваме, че когато започне сериозния икономически ръст на страната и работодателите започнат отново да наемат работна ръка, ще се окаже остър дефицит на такава и дори може да се стигне до внос?

Възможно е да се стигне и до такава ситуация. Между другото в Европейския съюз това не е прецедент. Големи държави като Германия, Австрия, Италия, които също имат проблем със застаряване на населението, открито обсъждат такива въпроси. Но това е вече въпрос на политика, който е извън нашите компетенции.

Когато говорим за работната ръка, през февруари, когато беше направено преброяването, вие отчетохте 15% коефициент на безработицата. Данните, които Агенцията по заетостта представя, се въртят около 10% и това е от доста време. Бихте ли обяснили откъде се получава това разминаване?

Първо искам да кажа, че тези 15% - това е равнището на безработица към 1 февруари или в края на януари 2011 г. Методологията, по която се отчита безработицата, е същата, каквато ние използваме в нашето тримесечно регулярно наблюдение на работната сила. През първото тримесечие след тези 15% от февруари, имаме 12% в края на първото тримесечие и вчера мисля, че оповестихме данните за второто тримесечие, където по нашите данни безработицата е 11,2%. Ако данните на Агенцията по заетостта показват около 10%, т.е. с около 1% по-ниско от нашата безработица, основната разлика идва от факта, че те броят само лицата, които са регистрирани в бюрата по  труда, докато ние установяваме и лицата, които са безработни, независимо дали са регистрирани в бюрата по труда. В момента имаме около 38 000 и 40 000 души разлика в беработицата, т.е. при нас са повече, тъй като не всички лица са регистрирани в бюрата по труда. Но това е нормално. В повечето европейски страни, сами разбирате, че не всички безработни лица се регистрират в бюрата по труда. Някои като престанат да получават обезщетение смятат, че няма смисъл да са записани там, но при нас те се установяват като безработни, затова ние имаме по-висока безработица от Агенцията по заетостта.

Как бихте коментирали данните за образователната структура на населението – всеки пети има висше образование, а в същото време има хора, които са в училищна възраст или са я преминали, но никога не са стъпвали в такава институция.

Вие много точно очертахте основните изводи за образователната структура. Добрата новина е, че има подобрение, увеличава се дела на хората с висше образование. Особено радостно е, че сред младите хора до 35 години всяко трето лице е с висше образование. Но в същото време ние за първи път в преброяванията включихме и една категория „никога не посещавали училище”. Този брой е 80 000 души. Особено внимание заслужава и факта, че за децата на възраст до 9 години, които в момента трябва да са на училище, всяко четвърто ромско дете не посещава училище, всяко десето дете от турски етнос не посещава училище. За българския етнос, мисля, че делът  беше 5,6%, т.е. 6 на сто деца, които са се самоопределили родителите, че са към българския етнос, не посещават училище. Т.е. с образователната структура има и добри новини, но има и факти, които заслужават внимание и внимателен анализ и съответно политики.

Може ли да търсим обвързване на образователната структура на населението с материалното му състояние?

Да, това е основна връзка, която съществува и в теорията и в практиката, свързана с образованието и материалното състояние. Но затова е необходим малко по-подробен анализ, т.е. трябва да се представят по-подробни таблици, да видим лицата, които никога не са посещавали училище, какъв е статуса на техните родители - безработни ли са, при какви условия живеят, къде са разпределени. Данните са при нас, просто трябва да се обработят малко по детайлно и съответно изследователите и анализаторите да се заемат с техния прочит.

Впечатлението от данните, които представихте, е, че като цяло материалното състояние се е подобрило в сравнение с предишните 10 години. Какви са обаче данните за образователната структура, за хората, които не са посещавали училище или са останали без образование.

Трябва допълнително да извадим тези подробни данни за децата, които не са посещавали никога училище. В момента от това голямо богатство на информация сме извадили само основните резултати, за да ги коментираме. Няма никакъв проблем тези данни да се дообработят и да се покажат и тогава да ги коментираме отново. Към момента не мога да кажа повече подробности за статуса на децата, които никога не са посещавали училище.

Ще продължи ли тенденцията за насочване към големите градове, концентрация на населението в големите градове?

Не знам дали ще продължи, но това е, което ние установихме в момента. Докато тенденцията за преместване на населението от селата към градовете се наблюдава в българската история от 60-те години, това, което е различното в последните 10 години е, че се наблюдава концентрация, т.е. преместване на населението, в седемте най-големи града на страната, в които живее 1/3 от населението на страната, а в София живее 1/5. това е един от изводите, от фактите, който заслужава да бъде прочетен внимателно. Концентрация на население в определени големи градове предполага определена урбанистична политика за управление на тези градове и инфраструктурата, организация на транспорта, на социалните услуги. Това е смисълът от данните от преброяването - да се прочетат, да се анализира, за да послужат за политики. Затова колко детски градини да има, колко болници, колко училища, къде да бъдат разположени. Това са само илюстрации за ползата на данните от преброяването.

Има ли семейства, които са останали непреброени?

Разбира се, ние не можем да обхванем на 100% цялото българско население, но това, което ние сме направили след събирането данните от анкетите и интернет, сме проверили във всички административни източници на страната дали има допълнително население, което не се появява в нашите анкети и сме го добавили. Така че в крайна сметка нямаме непреброено население. Това е населението на България - 7 364 570 души.

Читател на DarikNews.bg пише, че семейството му не е преброено. „През нашия дом не е минавал преброител, регистрирахме се на сайта на НСИ, но не са ни отчели. Каква ли част от населението не е преброена?, споделя той. Този човек е преброен, така ли?

Да, защото тези лица, които имат ЕГН, фигурират в системата ЕСГРАОН, това е единия източник на информация, където те са се появили допълнително. Т.е. ако ние примерно сме преброили 100 души и сме видели в системата на ЕСГРАОН, че има още двама български граждани, които живеят на територията на България, те са добавени. По същия начин, ако тези две лица са пенсионери, ние сме направили засечка с регистрите на НОИ, дали там има лица, които фигурират официално, живи и здрави са, получават си пенсии, но не фигурират в нашите анкети, т.е. не са могли да бъдат намерени по време на преброяването. Те са добавени, тези хора да не се притесняват.

Колко струваше преброяването?

Не мога да кажа в минало време, защото то все още струва, тъй като ние не сме приключили всички дейности. Общият бюджет на преброяването е 27 млн. лева. В момента ние продължаваме да правим разходи, тъй като сега се занимаваме с дейности, свързани с разпространението на информацията. Непрекъснато осъществяваме някакви дейности, дори и този сайт, който сме пуснали в експлоатация, трябва да бъде платено за тази услуга, така че ние продължаваме да правим разходи. Но ще направим в момента, когато приключим, вероятно в края на годината, за всички тези дейности ще дадем един публичен отчет. Включително и на сайта, където всеки ще може да види не само общия бюджет, но и за какво точно са изразходвани средствата.