Онези, които се разочароваха от вчерашната новина, че президентът на Европейската централна банка няма да отиде до Щатите на банкерската конференция, днес получиха реванш. В статия, публикувана в немския вестник Die Zeit, Марио Драги прави поредната пламенна защита на еврото и аргументира позицията си, че еврото може да бъде спасено и без прилагането на крайни мерки, като например създаване на Съединени европейски щати по аналогия на САЩ. Драги загатва, че ЕЦБ може да предприеме и необичайни, извънредни действия, за да изпълни ангажиментите си като централна банка на еврозоната и заклеймява търговските банки, които са загърбили функцията си да обслужват реалната икономика. Ето и текстът на статията:

Фундаменталният дебат в Европа в момента е бъдещето на еврото. Много граждани са притеснени от това на къде върви Европа, а това, което се предлага като отговор, е незадоволително. Това е така, защото изборът предполага да избираш между полюсно различни опции: ние или ще се върнем към миналото, или ще се придвижим към нещото, което мнозина наричат Съединени европейски щати. Моят отговор на този въпрос е, че да имаме стабилно евро, ние няма нужда да правим тежък избор между тези две екстремни решения.

Причината, поради която този дебат се води в момента, не е еврото като валута. Целите, с киото то бе създадено като обединена валута, остават валидни и днес и се постигат, а именно да разпространи стабилността на цените и устойчивия растеж за всички граждани на Европа; да се възползваме от възможностите на общия пазар; да се направи уникалният исторически процес по унификация в Европа необратим; да се издигне статуса на Европа не само икономически, но и политически в глобалния свят.

Този дебат се води защото еврозоната все още не е успяла напълно да се реализира като държавно устройство. Валутите са пряко свързани и зависят от институциите, които стоят зад тях. Когато еврото бе предложено, имаше хора, които казваха, че създаването му трябва да бъде предшествано от дълъг процес на политическа интеграция. Това се налага защото използването на обща валута изисква висока степен на организация за съвместно вземане на решения.  Общността на страните членки ще споделя една съдба и ще се нуждае от здрави демократични устои, които се споделят от всички.

Така обмисленият избор бе направен през 1990 година не за да даде на еврото точно такива специфики. Еврото бе пуснато в обръщение като "валута без държава", която запази суверенитета и различията между държавите-членки. Така формираният "Маастристки договор" поведе процеса по създаване на институционалните основи на еврото. Но както последните събития показаха, тази институционална рамка на  еврозоната не е достатъчно добре оборудвана, за да подсигури категорични икономически политики и ефективно справяне с кризи.

Поради тази причина пътят напред не може да бъде свеждан до този полюсен избор, за който стана дума в началото. Настоящата криза разкри какво предизвикателство е да имаш обща монетарна политика, но не и координирана фискална, икономическа и фискална интеграция. Както казва Жан Моне, координацията е метод, който изисква дискусия, но който не е задължително да води до вземането на решения. А именно трудни решения трябва да бъдат взети сега, за да може да се управлява втората по важност валута в света.

Нова архитектура за еврозоната трябва да бъде създадена, за да може да е устойчив просперитета за всички страни-членки на общонстта, в това число и в Германия. Корените на немския успех са в тясната интеграция на страната с европейската и световната икономика. За да продължи да просперира, Германия трябва да продължи да играе ролята си на котва, която гарантира една здрава валута; трябва да остане в центъра на зоната за монетарна стабилност и също така да продължи да е динамична и конкурентоспособна икономика. Само силният икономически и монетарен съюз може да й осигури това. 

Тази нова архитектура не изисква създаването най-напред на политически съюз. Ясно е, че монетарният съюз изисква по-висока степен на съвместно вземане на решения. Но икономическата интеграция и политическата интеграция трябва да се развиват паралелно. Където е необходимо суверенитетът по отношение на избраните икономически политики може и трябва да бъде преосмислен, да има обединение на базата на демократичните ползи.

Колко далеч може да стигне това? Ние не се нуждаем от децентрализация на всички икономически политики. Вместо това ние можем да отговорим на това предизвикателство като прагматици, като спокойно се запитаме какви са минималните изисквания, за да бъде завършен икономическия и монетарен съюз. Правейки това ние ще открием, че онова, което ни е необходимо като мерки, е в обсега на собствените ни възможности.

За фискалните политики ние се нуждаем от обективен надзор на националните бюджети. Последствията от заблуждаващите фискални политики в рамките на монетарния съюз бяха твърде тежки, за да остане да съществува тази възможност за отделните държави. За икономическите политики в по-широк смисъл ние се нуждаем от гаранция за конкурентоспособността. Страните трябва да са способни да генерират устойчив растеж и да създават все по-голяма заетост, без това да води до дисбаланси. Еврозоната не е като държава, в която непрестанно текат субсидии към регионите. Ние не можем да си позволим ситуация, в която има региони, които непрекъснато са в големи дефицити за сметка на останалите.

За финансовите политики ние се нуждаем от власт в центъра на събитията, за да можем да ограничим прекомерното излагане на риск и така банките, които са склонни да го правят, да са под надзора на регулаторна институция. Това е най-добрият начин да се предпазят данъкоплатците в еврозоната. Необходима е също така резолюция, която банките трябва да приемат, за да се защитят публичните финанси, както е регламентирано това в други страни по света. В САЩ, например, по 90 средно-големи банки годишно изпадат в затруднение без това да крие риск от неплатежоспособност на цялата държава.

Политическият съюз може и трябва да върви ръка за ръка с икономическия и фискален съюз. Това споделяне на силите и отговорността може да се случва паралелно. Ние не трябва да забравяме тези 60 години на европейска интеграция, които вече създадоха в някаква степен този политически съюз. Решения се вземат от Европейския съвет, изпълняват се от министрите в съответните държави, има и директни избори за Европейски парламент. Предизвикателството е тежестта на тези органи да нараства, както и техните отговорности. Трябва да се търсят по-добри начини за закотвяне на европейските процеси на национално ниво.

Колкото по-здрави са основите на политическия съюз, толкова по-лесно ще се постига единомислие по основни принципи. Немислимо е за едни държави да преследват политики, които блиха увредили интересите на други. Трябва да бъдат създавани известни ограничения, за да се определи посоката, по която държавите моделират икономическите си и социални проекти. Единственият устойчив модел е онзи, който отговаря на потребностите на еврото като обща валута. Страните трябва да живеят според възможностите си. Конкурентоспособността и трудовите пазари трябва да бъдат преосмислени като функции и възможности. Банките трябва да се съобразят със стандартите на регулация и да се фокусират върху това да обслужват реалната икономика. Това не е краят, а началото на европейският социален модел.

От гледна точка на Европейската централна банка, здрав икономически съюз е естествено допълнение към обединения монетарен съюз. Създаването му ще изисква структуриран процес с внимателно определена последователност. Гражданите ще могат да са сигурни в три неща, които няма да се променят: ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо, за да подсигурява ценовата стабилност; банката ще остане независима и ще действа винаги в рамките на правомощията си.

Трябва да бъде разбрано, че изпълняването на поетите ангажименти от страна на банката понякога означава да се пристъпи към действия, които са отвъд стандартната монетарна политика. Когато пазарите са фрагментирани или повлияни от нерационални страхове, тогава трябва да се действа според тези блокажи, за да се постигне функцията на ценовата стабилност за всички граждани на еврозоната. Това означава, че понякога е необходимо вземането на изключителни мерки. Но това е отговорността на централната банка и на еврозоната като цяло.

Европейската централна банка не е политическа институция, но тя има своите ангажименти като институция на Европейския съюз. Като такава тя е отдадена на мисията си да гарантира силна и устойчива валута. Банкнотите, които ЕЦБ издава, носят напечатано европейското знаме и са символ на европейската идентичност.

Онези, които искат да се направи крачка назад и да се тръгне към миналото, не разбират значимостта на еврото. Тези, които настояват, че само пълноправна федерация от европейски държави може да задържи валутата жива, са вдигнали летвата твърде високо. Това, от което се нуждаем, е постепенно и структурирано усилие, за да се завърши проекта на европейския монетарен съюз. Това най-накрая ще даде на еврото стабилните основи, които то заслужава. Това ще изпълни целите, с които и Европейският съюз, и еврото бяха създадени - стабилност, просперитет и мир. Ние знаем, че това е, което хората в Европа и в Германия искат.