По-рано този месец германският канцлер Ангела Меркел посочи България като пример за фискален отличник. Не се случва всеки ден страната, която е най-бедната в Европейския съюз, да бъде сочена като пример за подражание. Думите на Меркел са разбираеми, имайки предвид нейната убеденост, че страните, които харчат повече, отколкото заработват, трябва да преминат през периоди на големи икономии, ако искат да растат устойчиво.

Това пише финансистът и генерален мениджър на KBC Securities в България Илиян Скарлатов в статия за агенция Блумбърг, публикувана днес.

За българите, ако не и за техните гръцки съседи, които Меркел има предвид, този ред на мисли има своето обяснение, пише Скарлатов. Гърците и българите имат много общо в историята си - и двата народа бяха подчинени на отоманските закони в продължение на векове; и двата народа се бориха за своята независимост и претърпяха години на бедност. Съдбата им се раздели след Втората световна война, когато България стана част от съветския блок, а Гърция остана част от Западна Европа. Когато Гърция се присъедини към Европейския съюз, който тогава се наричаше Европейска икономическа общност, през 1981 година, тя бе залята с пари, докато комунистическата й съседка изпитваше  трудности.

Тогава, през 1989 година, съветският блок се разпадна. Роди се новата българска демокрация, но в държавата нямаше достатъчно пари, които да я поддържат. Спестяванията на населението бяха незначителни, магазините бяха празни, безработицата бе висока, а инфраструктурата бе остаряла. Икономиите и лишенията се превърнаха просто в част от живота.

След седем години на отлагани реформи, бързоразвиващият се частен бизнес и при почти пълната липса на регулации, през 1996 година в България дойде хиперинфлацията, която заличи спестяванията на хората и затвори една трета от банковия сектор в страната. Като резултат на това българската валута, левът, бе фиксиран към дойче марката (а по-късно и към еврото), а на централната банка бе забранено да заема пари на търговските банки. Това е ситуация, която се е запазила и до днес. Международният валутен фонд изиска срещу всички пари в обръщение, да стоят резерви в чуждестранна валута.

Десетилетието от 1989 - 1999 година бе тежко, но превърна българите в дисциплинирана нация от спестители, което се запази дори и след влизането на страната в Европейския съюз през 2007 година. Банковият сектор се финансира именно чрез тези спестовни сметки на населението, което осигури адекватност на капитала от първи ред от 15.8%. Кредитните карти така и не можаха да станат масов продукт. Българите просто предпочитат парите в брой.

Да си беден, не е повод за гордост, разбира се. Служителите в публичния сектор са зле платени, а пенсионерите бедстват с ниските пенсии, които получават. Нито една магистрала не свързва България от единия край на страната до другия. Само няколко линии от метрото в столицата София работят. Такава е цената на това да не харчиш пари, които не са твои.

Но днес България има позитивни перспективи за икономическия си растеж и е втората с най-нисък дълг в Европейския съюз след Естония с държавен дълг, възлизащ на 16% от Брутния й вътрешен продукт. Страната има също така бюджетен дефицит, който може да бъде ефективно управляван. Той възлиза на около 2% от Брутния вътрешен продукт. Корпоративният данък и данъкът върху доходите е плосък и възлиза на едва 10%. Резервите в чужда валута се равняват на 6% от БВП. Всичко това показва, че страната има бъдеще.

Контрастно на това, гърците похарчиха много повече, отколкото спечелиха за последните 20 години. Там ако човек се закачи за държавна работа, той практически не може да бъде уволнен от служба; получава 40 дни платен годишен отпуск и му изплащат дори 14-та заплата; гарантирано му е увеличение на заплатата всяка година. Като резултат на това гърците са по-богати, но този стандарт на живот не е устойчив. Дългът им, съпоставен с Брутния вътрешен продукт, достига до 165%, а бюджетният дефицит е на трудните за управление 9.1%.

Когато еврото бе въведено на пазарите през 2001 година, гръцкото правителство не успя да контролира цените в търговията на дребно и те се утроиха. Традиционната „тиропита“, която представлява тестена закуска със сирене, струваше 30 евро цента в Атина през 2001 година. През 2006 година цената й вече бе 3 евро. Вместо да контролира цените, правителството се фокусира върху това да вдигне заплатите, а това стана чрез поемането на дългове.

Инфраструктурните проекти също бяха лост, който помогна за прекомерното задлъжняване на страната. Гръцките магистрали са безупречни, пристанищата, метрото в Атина са образцови и даже са по-хубави от германските. Атина претърпя пълна промяна през 2004 година заради Олимпийските игри. От първоначално очаквани разходи от 6 млрд. евро, разходите по организацията на игрите скочиха на 27 млрд. евро. Очевидно бе, че изградената инфраструктура от толкова голям мащаб не кореспондира с възможностите на Гърция, която произвежда продукт за грубо € 300 млрд. годишно. Повечето от парите за това бяха взети назаем, а както Меркел знае, денят на разплатата винаги идва накрая.

Примерът на България е единственият, който Гърция може да последва, за да продължи напред. Това означава, че засега страната трябва да се примири с това, че е бедна. Но за разлика от онова, което бе България през 1990 година, Гърция сега има инфраструктура и спестявания. Близо € 600 млрд. от спестяванията на хората са изнесени навън според някои изчисления. Икономиите ще направят и правителството на Гърция, и нацията по-дисциплинирани в навиците им да харчат пари.

През последните три години гърците се опитваха да хвърлят вината за състоянието, в което се намират, върху другите държави. Но докато не осъзнаят собствените си грешки, бъдещето им развитие е несигурно. Или онези вкусни закуски "тиропита", които се продават по улиците на Атина отново ще струват  по 30 цента, или страната ще трябва да напусне еврозоната, завършва статията на финансиста Илиян Скарлатов за Блумбърг.