Възможно ли е България и нейното правителство да осъществят политики, които да доведат до свръхестествен темп на растеж?

Този въпрос стои в основата на анализ, който през лятото на 2009 година пише новият вицепремиер и министър без портфейл в българското правителство Илиян Михов за списание Мениджър. Тя е озаглавена "Да направиш чудо".

В статията икономистът подрежда четирите И-та на икономическия растеж.

Бърз поглед към няколко стилизирани факта ни показа, че:

- Иновациите (Innovation) и технологиите движат технологичната граница на света. Прогресът в тази граница през последните 130 години е забележително равен;

- За страните вътре в границата има потенциал за приближаване. Изходните условия (Initial conditions), тяхното ниво на развитие ни показват колко бързо биха могли да се развиват;

- За да се приближат, страните имат нужда от инвестиции (investment). Инвестициите трябва да се разбират широко, като построяване на заводи, купуване на оборудване, подобряване на образованието и здравеопазването, учене и т.н.;

- Институционалната среда (institutional environment) на различните страни дава различни стимули за инвестиране. Страните с институции, които благоприятстват инвестициите, показват високи темпове на вложения и по-висока скорост на растеж.

Един от начините да се илюстрират четирите И-та е, като се сравни развитието на Сингапур и Венецуела през последните 30 години. Те се намираха на сходна дистанция от технологичната граница с доход на човек от населението във Венецуела - 7 100 долара, а в Сингапур - 6 500. Независимо от близостта є до най-големия пазар в света, независимо от нефтените є ресурси, темповете на инвестиции във Венецуела се колебаеха между 15 и 19% и тя беше в застой. В по-късните години икономиката є дори тръгна надолу и сегашният доход на човек е по-малко от 6 000 долара. Докато останалият свят като цяло

удвои дохода си на човек от населението, хората във Венецуела са по-бедни днес, отколкото през 1975 г. За същия период инвестициите в Сингапур бяха между 30 и 48% и страната увеличи четири пъти дохода на човек от населението. Причината за разликата в постигнатите резултати е, че качеството на институциите е много различно. Докато Сингапур непрекъснато подобрява бизнес средата си, Венецуела отчете значително влошаване на своите институции и рязко засилване на политическата нестабилност. От 175 държави, които наблюдава Световната банка, Венецуела се нарежда на 164 - то  място по отношение на качеството на регулирането.

Можем ли да направим чудо в България?

Най-важният урок е, че новото правителство на България трябва да държи под око бизнес средата и непрекъснато да подобрява институционалната среда за създаване на бизнес. В крайна сметка именно това прави една държава богата. Лесно е да се съгласим с този аргумент и в същото време да подценим неговата важност. Преди да покажа някои данни за България, нека дам още един пример.

Бедните държави са бедни не защото им липсват умения или машини, а защото тяхната бизнес среда не позволява ефективна икономическа дейност.

С доход на човек от населението от едва 11 000 долара България има огромен потенциал да настигне богатите държави.

Първият пакет от мерки е сравнително ясен: намаляване на разходите за започване на бизнес, опростяване на административните процедури, ревизиране на законите за банкрута и т.н.

Освен незабавната промяна в лицензионните и административните условия е нужно да се справим и с институционалните условия, в които се развива нашето общество. Има по-широки индикатори, като корупция, власт на закона, макроикономическа и политическа стабилност, на които нашата страна трябва да обърне внимание, за да ускори темпа си на растеж.

Важно е обаче да се разбере, че благополучието, по-високите доходи, по-добрият стандарт на живот идват от способността на предприемачите да създават нови фирми и да реализират идеите си, посочва още Михов в статията си за списание Мениджър.