Нетна печалба в размер на $ 2.1 млрд. и рекордни продажби в размер на $ 11.7 млрд. е реализирал за 2009 година най-големият играч на пазара на генно-модифицирани организми /ГМО/ Monsanto. В България бизнесът на корпорацията също е намерил благодатна почва за развитие. Монсанто България отчита двоен ръст на продажбите спрямо 2008 година на фона на свиващия се пазар на царевични семена, а хибридът маслодайна рапица Ексагон е най-използваният у нас. Това каза представителят на Монсанто в България Николай Черкезов снощи в предаването ИконоМикс по Дарик. Той очаква бизнесът на компанията с конвенционални семена да расте, без оглед на 5-годишния мораториум върху ГМО у нас. 

Каква е ползата на България от разрешаване на ГМО – нито имаме недостиг на храна и не се нуждаем жизнено от увеличаване на реколтите, а от друга страна се стремим да произвеждаме повече екологично чисти продукти?

ГМО културите като цяло подобряват икономиката на селскостопанското производство. Тук не става въпрос само за по-високи добиви и за по-високо качество. Например царевицата, която е устойчива на стълбопробивач, е с ниско съдържание на микотоксини.

Биотехнологиите предлагат много по-лесни решения, отколкото конвенционалните технологии. Пример за това са културите, устойчиви на Roundup. В България са разпространени различни плевелни видове, чийто контрол е много труден.

Roundup Ready технологиите са решение на този проблем, като в същото време изчистват полето и за следващите култури. Друг пример са ГМ културите устойчиви на неприятели, при които използването на инсектициди силно се ограничава. Повишаването на добивите не е жизненана необходимост в момента, но сериозни икономически прогнози демонстрират потенциален риск от недостиг на храна в близко бъдеще.

По отношение на екологично чистите продукти е много трудно или невъзможно да се отглеждат такива култури като царевица, слънчоглед и соя чрез органично земеделие.

Ползите ли са повече от вредите, като се има предвид, че една площ, веднъж засадена с генно-модифицирани култури, вече не може да се използва за други?

Няма никакъв проблем да се отглежда конвенционална пшеница (ГМО такава няма) или каквато и да е било друга култура на полета, където предшественика е ГМ царевица или ГМ соя. Няма дори и проблем да се отглежда конвенционална царевица след ГМ такава.

Защо в момента Монсанто набира персонал за различни региони на България?

Заради бързо развиващия ни се бизнес с конвенционални семена и в никакъв случай заради биотехнологиите. Монсанто никога не е планирала да предлага в България МОН 810, а други ГМ култури в ЕС не са регистрирани.

Тази обява означава ли, че очаквахте да мине законът във вида, в който първоначално го предложи МС и в този смисъл на кое лоби разчитахте?

Темата за новия български закон се отнася за хармонизирането му с европейското законодателство, но този процес в България беше използван за политически битки, а Монсанто - за изкупителна жертва. Ние подкрепяме хармонизирането на българския закон с този на Европейския съюз, но не участваме в този процес.

Само Монсанто ли има интерес от отглеждането на ГМО в България, както се изказа наскоро Радослав Христов, шеф на Асоциацията на зърнопроизводителите в България?

Много са компаниите в света, които работят в сферата на биотехнологиите. Такива са Синджента, Дюпон, Пионер, Дау Агросайънс, Байер. Монсанто е водещата и затова се споменава по-често.
 
Прави впечатление, че Монсанто - САЩ постига отлични финансови резултати в условията на незапомнена световна рецесия. На какво се дължат те? Защо този бизнес се оказва неповлиян от глобалната криза?

Монсанто е глобалният лидер в семенната индустрия с водещи позиции в селекцията и продажбата на семена от основните култури, като царевица, соя , зимна маслодайна рапица и памук. Това постижение се дължи основно на две неща:

На първо място това е богатата генетична банка, която притежава Монсанто. Това е генетичен материал събиран от всички части на света и поддържан с десетилетия . Това е склад за важни генетични признаци, които имат потенциала да увеличат добивите от отглежданите култури, придавайки на хибридите устойчивост на засушаване и болести и да оптимизират ефективността от земеделското производство.

На следващо място са инвестициите. Бизнесмените най-добре знаят, че всеки бизнес, за да развива има нужда от инвестиции. Стандартното съотношение е около 5% от годишния оборот да се влага в наука и развитие. При нас тези нива са двойно по-високи  и за миналата година инвестициите на Монсанто възлизат на 900 млн. долара. Няма друга мултинационална компания от семенния бизнес , която ежегодно да има такъв бюджет за наука и развитие. Всеки ден Монсанто инвестира повече от 2 милиона щатски долара в тази дейност.

Какви са пeрспективите пред него с оглед на прогнозите, че предстои поскъпване на суровините и храните в световен мащаб?

Ако разгледате земеделието и човешката популация през изминалите 40 години, лесно може да проектирате това, което ще бъде през следващите 40 години. Основният въпрос, който се задава е дали ще продължи увеличеното търсене на зърно?  Ние от Монсанто вярваме, че отговорът е ДА. Тенденцията на търсене на селско-стопански продукти ще се запази. Експертите предвиждат, че между днес и 2050 година селското стопанство ще трябва  да произведе толкова храна, колкото е била произведена на планетата за изминалите 10 000 години. Това е малко абстрактно, но факт е, че годишната консумация на месо в Китай през 1980 година е била 18 кг на глава от населението, а за миналата година вече е достигнала 50 кг. За сравнение тази стойност в САЩ е 90 кг. Така , че промяната на хранителните навици в страни, като Китай и Индия значително ще променят кривата на тъсенето на храни.

Сега повече от всякога преди светът се нуждае от повече зърно и ефективността на производството ще се определя от иновациите. В днешно време усвояването на нови обработваеми земи в световен мащаб е  все по-малко, като изключение прави само Бразилия.. Така, че предизвикатеството е как да се произвежда много повече със същите или с по-малко ресурси. Отговорът се крие в един ключов фактор, който се нарича добив. Ето тук е и нашата роля, да помогнем на фермерите да получат високи добиви. 

Как ние възнамерявяме да помогнем на фермерите да добиват повече продукция от всяко парче земя, от всяка частица тор или от всеки литър вода? И как ние ще им помогнем да задоволят постоянно увеличаващо се търсене на храни без да се унищожи поредното дърво?  Ние планираме това да стане чрез нашата Инициатива за Устойчиво Земеделие. През 2008 поехме ангажимент в три посоки да помогнем на фермерите да увеличат световното производство на храни в условията на повишено търсене, ограничени природни ресурси и променящ се климат. Ние се ангажираме да работим с нови партньори от други бизнеси, граждански сдружения и институции, за да посрещнем едно от най-големите предизвикателства на 21 век: увеличената нужда от храни, фуражи, горива  и влакнини за глобалната човешка популация, която се очаква да достигне 9 милиарда през 2050 година

Нашият трипосочен ангажимент включва:

- Получаване на по-високи добиви от основните култури - Ние ще помогнем на фермерите да удвоят своите добиви от отглеждането на основните култури, като царевица, соя и памук до 2030 година на база 2000 година.

- Съхраняване на повече природни ресурси - Нашите семена ще намалят с една трета основните ресурси необходими за земеделското производство, като земя, вода,горива пестициде и торове

- Подобряване живота на фермерите – Ние ще допринесем за подобрявяне живота на фермерите по света, чиито брой  възлиза на 1 милиард и всяка година и се увеличава, с около 5 милиона, като им предложим избор за съвременни технологични решения
 
Вярно ли е, че България е много подходяща за отглеждането на технически култури за производство на биогорива? Какъв е  потенциалът за развитие на този сектор?

Царевицата и маслодайната рапица са основните биоенергийни култури разпространени по нашите географски ширини. Първата се използва за биоетанол, а втората за биодизел. В резултат на подходящите  почвено-климатичните условия царевицата е третата по размер на площите култура в България., а в недалечното минало заемаше и второ място след пшеницата. Това е културата с най-висок добивен потенциал от единица площ.

(Зимната маслодайна рапица е сравнително нова култура за страната, като интересът към нея от страна на фермеринте е огромен. Като пример, през миналата есен засетите площи с тази култура са двойно повече спрямо предходната. Причините са комплексни: зимна култура, която не страда от летните засушавания характерни за България, прибира се рано със среден добив над 250 кг от декар и се реализира на висока цена. Крайният резултат е висок доход за фермерите от отглеждането й.

Тук искам да спомена и факта, че Монсанто е световният лидер в селекцията и производството на семена и за двете култури.

Как се представя Монсанто в България? Каква е историята на дружеството у нас, какви са резултатите за миналата година?

Монсанто е представена в България от началото на 90-те години на миналия век. През 2002-2003 година бизнеса на компанията в глобален мащаб премина през процес на преструктуриране, като България също бе част от този план.  Но от 2007 година сме отново в България с динамично развиващ се екип и бизнес. За сравнение през 2009 година на фона на свиващия се пазар на царевични семена в България, Монсанто е единствената компания с двоен ръст на продажбите спрямо 2008 година. И още един пример с другата култура, при която сме №1 в света – зимната маслодайна рапица. През сеитбена кампания 2009 година нашият хибрид  Ексагон  зае водещата позиция в България, като всяка шеста торба зимна маслодайна рапица, засята върху българските полета беше Ексагон.

След 5 години, когато се предполага, че ще отпадне мораториумът върху ГМО у нас, какъв ще бъде ефектът върху бизнеса на Монсанто в България?

Бизнесът на Монсанто с конвенционални семена ще расте, а  що се отнася до потенциала на биотехнологиите, той ще бъде оценен отделно ( зависи колко нови, ако има такива, биотихнологични признаци ще бъдат регистрирани в ЕС). Искам да подчертая факта, че дори и да нямаше мораториум, ние виждахме ограничен потенциал за комерсиализация на един единствен ген разрешен за засяване в ЕС. Това е генът срещу неприятеля царевичен стъблопробивач, вредител който е много слабо разпространен в България.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!