Проект ЗЕМЕДЕЛСКИ СВЯТ, Съфинансиран от Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони, № на договор АГРИ2011-012

Преди близо два месеца в Селскостопанската академия избухна скандал, свързан с извършена проверка на Сметната палата, която установи нарушения при разпределението на бюджета. Малко след това беше сменен председателят на академията доц. Светла Бъчварова. На нейно място поста пое доскорошният заместник-министър на земеделието и храните доц. Героги Костов, който беше с ресор горски сектор в аграрното ведомство.

Първото си интервю на новия пост доц. Георги Костов даде специално за предаването „Агросвят” по Дарик. В него той разказа за финансовите дупки в академията;, за работата, която предстои и за промените, които ще бъдат факт в най-скоро време, за да може да се изчисти името на академията и да се видят реалните резултатите от работата в нея.

Наука и производство – нарушеният баланс

Често в аграрния сектор констатираме един тревожен факт: иновациите са застинали от времето преди прехода. И тук не става дума само за старата техника, с която работят голямата част от българските земеделски производители, а за отсъствието на науката в аграрния сектор. Защо?

Новият ръководител на Селскостопанската академия доц. Георги Костов има своето обяснение: „Селскостопанската академия е структура, която по своето наименование задължава всички да направят връзка с Българската академия на науките. По своя замисъл Селскостопанската академия от нейното създаване и с промените, които са правени в нея, винаги е имала за цел да развива иновативните технологии в аграрния сектор – т.е. водещо трябва да бъде научното и свързаното с това експериментално начало, тъй като знаем, че земеделието, животновъдството – това са изцяло приложни науки. Така че онова, което трябва да подчертаем, е, че научното начало трябва да е водещо и възстановено в академията”, категоричен е Костов.

По думите му от времето на промените след 10 ноември 1989 г. „постоянно се е вървяло с различна скорост и в различни посоки към намаляване на тежестта на науката и увеличаване на тежестта на съпътстващата производствена дейност”. Костов е убеден, че производствената дейност трябва да е съпътстваща, но през последните години са се търсели различни оправдания тя да стане водеща. „Например, основанията за това са били, че нямаме време, че трябва да отговорим на повелята на деня, на повелята на кандидатстването в Европейския съюз. Но постепенно за един период от 20 години – периодът, в който се изгражда една генерация учени, те се насочват все повече към производствената дейност, а не към научната”, обясни Костов.

Според новия ръководител на Селскостопанската академия заварената ситуация не може да бъде променена само с един административен акт, а ще трябват години. Затова работата на централното управление на ведомството е да осигури трасе за промяната, за еволюцията от почти изцяло производствена дейност към сериозни научни резултати.

Теч на средства и горива

Завареното от Костов финансово наследство в Селскостопанската академия не е завидно. „Има известни нарушения в управлението на академията и това не може да се скрие”, признава новият й ръководител. Към средата на годината 65% от средствата за 2011 г. са похарчени, разказа доц. Костов.

„Това означава, че до края на второто шестмесечие трябва да караме с около 35% от лимита за годината. Парите са похарчени основно за разплащане на стари задължения, които тежат на академията".

По отношение на финансовата дисциплина съществуваха много течове. Например договори за доставка на горива, които не са нормирани. Ние покриваме нужди за селскостопанските кампании на поделенията на академията. Нямаше норми за харчене на горива. Изведнъж компаниите, които ни обслужват, казаха: „вие заявявате горива в по-малки размери”. Това показва, че е имало теч на средства, обясни още доц. Костов.

Мотивация на принципа „моркова и тоягата”

Решенията в аграрния сектор у нас се вземат по три направления. „Нуждите на нашето земеделие се определят веднъж от браншовиците, които го правят, втори път се определят от политиката на аграрното министерство и третият компонент са учените в сектора. Именно затова в Националния консултативен съвет по земеделие, където трите групи са събрани, се определят стратегическите теми”, припомни Георги Костов.

Затова темите за научни разработки да се предлагат на конкурс. „Който спечели, ще има пари. Тези пари ще се вземат от реконструирания бюджет на академията”, обясни доц. Костов. Ще бъде създаден и специален фонд „Аграрни научни изследвания”. Така учените от различни звена на аграрната наука ще могат да се обединяват в името на научната кауза и да създават научните колективи, които ще се състезават за тези пари.

„Морковът са парите и възможността да работят по приложна тема, а тоягата е фактът, че трябва да се обединят и да са силни, защото ще работят в конкурентна среда”, допълни Костов.

Предстоят и срещи между екипите на Селскостопанската академия, Националната служба за съвети в земеделието и земеделски производители в страна.

Цялото интервю на Александра Гинева с Георги Костов можете да изслушате в двата прикачени файла.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Дарик Радио  АД и по-никакъв начин не може да се приеме, че отразява становището на ЕС или генералната дирекция. Европейската комисия не носи никаква отговорност към  ползвателите на информацията от документа.