Георги Стоев от „Индъстри Уоч” каза пред DarikFinance.bg, че високата инфлация в България се дължи основно на външни фактори. Като обезценяването на еврото измерено през цените на индустриалните и земеделските стоки. Същевременно икономистът предложи да се мисли в посока намаляване на косвените данъци, като противодействие на поскъпването.
На първо място, хубаво е да успокоя хората, че няма някаква заплаха да се върнат времената от годините на Жан Виденов и да има хиперинфлация. Предполагам, че това се крие като подтекст, при споменаването за най-високо ниво от 97 г. насам, което се чува при някои въпроси.
Факторите за високата инфлация обаче, са основно външни. Европейската валута се обезценява доста бързо, след като цените на международно търгуваните стоки се повишават. Средно инфлацията на еврото измерена през цените на индустриалните и земеделските стоки е 13% за последните 12 месеца, така че няма как това да не се отрази и на българския лев, който е вързан към еврото. Има и някои местни фактори, които влияят на това, което отчита статистиката. Но не ми се иска да търсим причините в бездействието, например на БНБ. Не бих искал централната банка да се намесва с някакви нови рестрикции към банките, защото не става въпрос за вътрешен проблем, а имаме внос на инфлация.
Всъщност последните рестрикции бяха въведени не толкова с аргумент, заради инфлацията, а заради системни проблеми пред банковия бизнес. Аз не мисля, че има такива. Затова, ако нещо може да се направи срещу инфлацията това по-скоро е на ниво фискална политика. Могат да се преосмислят накои косвени данъци. Може да се мисли за по-ниско ДДС. Фискалният статус позволява подобно нещо. Ако се намали този данък доста цени ще се понижат, и инфлацията ще се понижи.
В различните периоди от бизнес цикъла различни стоки „чувстват” различно инфлацията. Преди няколко години имаше инфлация при тежките индустрии, а металите поскъпваха с 30-40% през 2004 г. - 2005 г.
Сега пък земеделската продукция започна да поскъпна, което се усеща от всички потребители, защото всеки си купува олио, по-скъпо сирене и месо. Това е част от общата обезценка на валутата. Това, че не се случват едновременно повишенията на пазарите е нормално. Не може изведнъж на всички пазари едновременно всичко да поскъпне. Но пак казвам, процесът на инфлиране на еврото не е свършил. И е рано да обещаваме инфлация от 2%, каквато бе в началото на века.
Миналата есен прогнозите бяха доста оптимистични за инфлация от 5% - 6% за 2008 г., но сега през пролетта аткуализирахме прогнозите си и те сочат към инфлация от 8% дори повече на годишна база.
Това, което ние гледаме е средногодишната инфлация, която към момента е 10.4% и мисля, че тя ще бъде под 10% към края на годината. Което означава задържане на цените. Това не означава дефлация, а по-бавно поскъпване на стоките. Освен това, инфлацията има и положителен фактор, който е бързото поскъпване на труда.
