Путиномиката е икономическата система, създадена в периода на високи цени на петрола и природния газ, които носеха огромни приходи на руската държава, управлявана от Владимир Путин. Сега този модел на развитие е застрашен от поевтиняването на суровините и западните санкции, наложени заради събитията в Украйна. Може ли "путиномиката" да премине през кризата?

Всичко започва след кризата от 1998 г., когато Русия се измъква от обявения държавен фалит благодарение на приходите от износ на природен газ и петрол, с който държавата съумява да стимулира вътрешното потребление.

Глобалната финансова криза през 2008 г. обаче удря и руската икономика. Темповете на икономически растеж рязко се забавят. Започва преразпределение на капитала. На този етап от развитието на Русия ролята на пазара намалява, а на държавата разпределител обратно, нараства.

При това преразпределението става както чрез бюджета, така и чрез имплицитни капиталови мрежи, тоест чрез корупцията. Всичко това предполага система за управление, която е все по-централизирана и по-йерархична.

През последните 15 години доходите на мнозинството от руснаците устойчиво нарастват. Може би с изключение на кратък период през 2008-2009 г. При това доходите нарастват бързо, с темп от не по-малко от 5% годишно. Ако средната заплата през 1999 година е 90 долара, през 2014 година тя е вече 900 долара. Това е съвсем друго равнище на благосъстояние.

През последните 12 месеца доходите се свиват с 8-9 процента, което е голям спад. Ако подобно намаляване на доходите се бе случило през 2005 или 2006 година, това би довело до тежка политическа криза. Но след продължителния период на непрекъснат растеж руснаците не са уплашени. Те очакват и сегашните проблеми да преминат както икономическите кризи от 1998 г. и 2008 г., с бърз спад и също толкова бързо възстановяване.

Макар да се увеличава броят на хората, които смятат, че настоящата криза ще бъде продължителна, реално мнозинството не е е подготвено за дългосрочно влошаване на своето материално положение.

Овен това в предишните години повечето от домакинствата обновиха и разшириха целия си асортимент от стоки с дълготрайна употреба, така че сега не са изправени пред значителни разходи.

Бунт срещу Путин няма да има, не само защото хладилникът на обикновения руснак е пълен. Има още един фактор - политическата мобилизация - пропагандата, благодарение на която хората оценяват положението в руската икономика по-добре от собственото си положение. Тоест те не виждат системен проблем във влошаването на своето материално състояние. При Путин оценките за икономиката не са по-лоши и дори са по-добри от тези на личното материално положение.

Няколко са факторите, от които ще зависи стабилността на руския икономически модел и способността му да предлага приемлив стандарт на живота. Например от това доколко Путин ще успее паралелно да заздрави авторитарните институции, да направи обществото по-малко свободно, още по-податливо на пропагандата, по адаптирано към силен авторитаризъм.

От друга страна, усилията на режима да се трансформира и да засили властта си, имат дестабилизиращо въздействие, както и различните стъпки във външната политика. В резултат на действията на Путин е възможно Русия да се сблъска с военно поражение. Това е една от малкото възможности за свалянето на управляващите в Кремъл от власт.

И така, ще оцелее ли "путиномиката"? Отговорът е, ще оцелее при условие, че Путин осъществи трансформацията към още по-силен авторитаризъм. Това обаче е доста труден и рисков процес. Много ще зависи от фактора време. Кои процеси ще имат по-бърз ефект - тези, които дестабилизират режима на Путин или тези, които го утвърждават? /По "Може ли "путиномика" да оцелее", изследване на известния руски политолог и икономист Кирил Рогов, публикуван от Европейския съвет по международни отношения/