Единственото хубаво нещо в потопа от лоши икономически новини е, че можеше да бъде и по-зле: всичките три големи рейтингови агенции можеха да понижат оценките си за щатския дълг, пазарите на акции можеха да паднат и по-силно, а САЩ можеха да просрочат плащанията по дълга си. Ако нещата се бяха развили по най-лошия сценарии, светът щеше да влезе в нова рецесия. И в момента има висок риск нещата да се влошат, тъй като правителствата нямат ефективни инструменти за противодействие, пише икономистът Джоузеф Стиглиц на страниците на FT.

Мислейки за кризата и преди нея, Кейнсианските икономисти дават смесена интерпретация на събитията. Преди кризата, растежът на Америка и до голяма степен световната икономика, беше подкрепен от балони.

Спукването на тези балони остави в наследство излишък от ливъридж и недвижими имоти. Потреблението остава слабо и строгите икономии, налагани от двете страни на Атлантика, гарантират, че държавата няма да запълни празнината. Предвид това, не е изненадващо, че компаниите не са склонни да инвестират в разширяване на производството дори да имат излишък от капитал в наличност.

От друга страна притесненията за недостиг на политически инструменти са реални. Погрешната парична политика вкара света в тази бъркотия, и не може да бъде решение на проблемите. Какъв беше резултатът от количествените улеснения в САЩ досега? Нито инвестициите, нито кредитирането, нито потребителските разходи регистрираха рязко увеличение. Парите налети от Фед във финансовия сектор подкрепиха ръста на инфлационния натиск в Китай и възникването на нови балони в развиващите се пазари. А трета серия от количествени улеснения би била още по-малко ефективна.

 

Решението на Фед да запази основния си лихвен процент на нулеви нива през следващите две години само показа, колко тежко е състоянието на американската икономика и в колко голяма степен политиците нямат необходимите инструменти да променят нещата.

 

Ниските лихви обаче не могат да дадат стабилна основа за възстановяване на икономиката. Корпорациите вече са наводнени с пари в брой, но банките не кредитират малки и средни фирми, които във всяка развита икономика са основен източник на работни места. Работните места значат сигурност за обикновените хора. А сигурността се измерва в потребителски разходи, които създават 70% от икономическия растеж на САЩ.

Отговорът на проблемите с растежа, поне за страни като САЩ, които могат да заемат на ниски цени, е прост: да се използват парите, за да се правят инвестиции с висока възвращаемост. Това правят германците. Подобен подход ще стимулира растежа и ще генерира данъчни приходи, намалявайки нивото на дълга спрямо брутния вътрешен продукт в средносрочен план. А намаляване на осигуровките, увеличаване на данъците за богатите, както и данъчни отстъпки за корпорациите, които инвестират в САЩ, могат да стабилизират ситуацията.

 

Политиците обаче са на друго мнение. Пазарите знаят, че комбинация от ниски данъци и покачващо се дългово бреме означава, че липсват инструменти за стимулиране на растежа. Паричната политика няма да работи, фискалната политика е ограничена, темпът на развитие на икономиката е бавен и фискалният дефицит продължава да се увеличава.

 

Но пазарите имат политически дневен ред, както стана ясно от действията на S & P точно в деня на възходящата корекция. Още по-показателен е фактът, че САЩ плаща дълговете си в долари, и управлява печатната преса за въпросните долари. Няма никакъв шанс за фалит - освен от вида на политическия фарс, който видяхме през миналата седмица.

 

Европа и Америка, сега са изправени пред изключително трудни политически избори. Не може да се определи кое е по-лошо, патовата ситуация в Конгреса във Вашингтон или неефективната структура на Европейския съюз.

 

Проблемът на Европа е, че залага изцяло на фискалната строгост. Все пак Ирландия и Испания имат излишъци и ниско съотношение на дълг към БВП. Повечето икономии само гарантират, че Европа ще расте по-бавно и фискалните проблеми ще се задълбочат. Едва в последните седмици европейските лидери най-накрая признаха, че на Гърция и на другите поразени от кризата страни им трябва най-вече икономически растеж.

 

Всичко това прави вероятен сценария на двойна рецесия в развития свят. Критичният темп на икономически растеж е този, който създава достатъчно работни места, за да спре спада на заетостта. В момента и в Европа и в САЩ темпът на развитие е наполовина на критичния.

 

Когато започна рецесията, бяха казани много мъдри думи за уроците от Голямата депресия и продължителния застой в Япония. Сега ясно се вижда, че нищо не е научено. Стимулите се оказаха твърде слаби и краткотрайни, за да стабилизират икономиката. Банките не бяха принудени да възобновят кредитирането. Политическите лидери укриваха фактите с надеждата нещата някак си да се оправят от само себе си и никой вече не им вярва. Сега е ясно, че залогът е загубен. Мащабът на проблемите вече е ясен. И продължителният застой вече изглежда като оптимистичен сценарий.