Политиката на реформи в Ирландия получи широко обществено одобрение и всички са убедени, че тя е помогнала на страната да излезе от кризата, но истината е по-мрачна. Ако правителството не успее да накара европейските данъкоплатци да поемат част от риска за ирландския банков сектор, то скоро ще има нужда от нов спасителен план, пише Spiegel.

 

Този вторник премиерът на страната Една Кени е на посещение в Южна Германия, където консервативният Християнсоциален съюз /ХСС/, една от партиите в управляващата коалиция в Берлин, ще проведе своята годишна среща. Кени се надява да получи подкрепата на Хорст Зеехофер, председател на ХСС, като представи успешната си политика на реформи.

 

Но защо му е на ирландския премиер да търси подкрепа в Германия? Истината е, че в продължение на повече от две години той се опитва да накара европейските данъкоплатци да платят поне част от огромната сметка за спасяването на банките в Ирландия.

 

Вместо това, канцлерът Меркел хвали Кени. Ирландия наистина изпълни редица икономически реформи и използва парите от спасителните европейски фондове през последните няколко години, за да излезе от кризата. Износът се увеличи, конкурентоспособността се повиши. Правителството в Дъблин дори успя да получи средства от дълговите пазари.

 

Но това е само блестящата фасада на една по-мрачна реалност. Въпреки че ирландската икономика се стабилизира, дълговете продължават да растат. Наистина страната прилежно изпълни предписанията, направени от тройката на кредитори - Европейската комисия, Международния валутен фонд /МВФ/ и Европейската централна банка /ЕЦБ/.

 

Но през тази година държавният дълг на Ирландия вероятно ще достигне 122% от брутния вътрешен продукт /БВП/. Това е колкото задълженията на Португалия и е много на нивото, при което може да се говори за дългосрочна устойчивост.

 

Отпуснатите от спасителните фондове 68 млрд. евро ще стигнат само за посрещане на финансовите нужди на страната до края на 2013 г.

 

Но Кени има коз в ръкава си и се надява да избегне искане на нов пакет от помощи. Той ще поиска една четвърт от държавния дълг – сума натрупана само заради спасяването на банките, да бъде платена от ЕС.

 

Правителството в Дъблин очаква до края на юни, съобразно с решение на Европейския съвет, да постигне споразумение за намаляване на тежестта, която ирландския данъкоплатец е понесъл за рекапитализацията на банките като действащи предприятия.

 

На 1 януари Ирландия пое председателството на Европейския съвет, което се сменя на всеки шест месеца. През този период Кени ще трябва да накара 27-те държави-членки на ЕС да се съгласят на спасителното решение, което ще позволи на правителството в Дъблин да запази бляскавата фасада.

 

Исканията на Ирландия са съвсем конкретни и вероятно ще струват скъпо на германците. Става дума за 31 млрд. евро, които страната получи през системата TARGET 2, от централните банки на държавите в еврозоната през 2010 г. Тези средства трябва да бъдат върнати на вноски в следващите 10 години.

 

През миналата година ирландците водиха интензивни преговори да им бъде позволено да платят първата от тези вноски, като парите бяха набавени чрез нов заем. Но в дългосрочен план подобен подход ще доведе до повишаване на дълга на страната. От тази година държавата вече ще носи отговорността за задълженията на национализираните банки. Това накара Кени да потърси творческо решение. Ирландия поиска по-ниски лихвени проценти и по-дълги срокове за покриване на задълженията си.

 

Президентът на ЕЦБ Марио Драги обаче не е съгласен. Той не иска управляваната от него финансова институция да бъде обвинявана в директно финансиране на държавите-членки на еврозоната.

 

За Драги, най-лесното решение ще бъде Европейският механизъм за стабилност – постоянния спасителен фонд на еврозоната, да поеме дълга на ирландските банки.

 

Кени също би се зарадвал на такова решение. Но за целта трябва да получи подкрепата на останалите страни-членки и най-вече на Германия.